Само ден след като президентът предложи на парламента да се направи запитване за изборните правила заедно с местните избори на 25 октомври, депутатите вече приеха на първо четене и промени в Закона за референдумите. Новите текстове, предложени от ГЕРБ, бяха подкрепени с гласовете на 96 народни представители.
Според сегашното законодателство за да бъде валидно запитването, т.е. да има юридическа стойност и решението от него да влезе в сила, то той трябва да отговаря на две условия – в него да участват поне същия брой гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори, т.е. 4 345 450 от включените в избирателните списъци. И още – положителен отговор да са дали 50%+1 от тях.
Приетите днес промени в закона предвиждат при провеждане на национален референдум на една и съща дата с местни избори, общинските избирателни комисии да изпълняват функциите по организирането на допитването. Освен това държавният глава се задължава да насрочва националното допитване на една и съща дата с други национални избори, ако такива предстоят в едногодишен срок от решението на Народното събрание за провеждане на референдума. С промените право на участие в референдуми ще имат и българите зад граница.
Другите пет предложения за промени, внесени от "Атака", Реформаторския блок и АБВ, обаче не бяха подкрепени от народните представители и не минаха в пленарна зала.
Депутатите от "Атака" настояха да се въведе образователен ценз – основно образование, който да дава правно на глас. Освен това националистите поискаха да отпадне и долната граница за минимален брой гласове, според които се определя дали референдумът е действителен или не. Не мина и друго предложение на атакистите – за премахвана на изискването за свикване на допитването, само ако има събрани 500 хил. гласа. Те настояваха бройката на подписите да бъде намалена на 200 хиляди.
От Реформаторския блок и АБВ пък предлагаха прагът за подписите за провеждането на референдум да е 300 хил., а валидността му да се определя по формула 40%+1 от избирателите, които имат право на глас, както и да не зависи от избирателната активност. Реформаторите настояваха и за възможността следващото Народно събрание да се произнася по предложение за референдум, ако предишното не го е направило, но предложенията им така и не бяха подкрепени от депутатите от ГЕРБ.
