Примерите за безхаберието на българските парламентаристи със сигурност биха напълнили многотомник. А че страдат от хроничен недостиг на държавническо мислене е обществена тайна. За пореден път те потвърдиха несъстоятелността на престоя си на депутатските банки, като изоставиха нерешен въпроса за удължаване на мораториума за износ на дървесина. А промените в Закона за горите останаха недовършени. Просто не благоволиха да отидат на работа в последния работен ден на миналата седмица и провалиха кворума на парламентарното заседание, на което тези решения трябваше да бъдат придвижени. Така депутатството ни постави в истински
юридически нонсенс
Министерството на земеделието и храните. То остана както без нов закон, така и с изтичащ мораториум (във вторник – 9 юни).
Заместник-министър Георги Костов, който отговаря за горите, обясни пред в. "БАНКЕРЪ", че мораториумът ще продължи да действа, въпреки че срокът му е изтекъл. Според него юристите на ведомството са намерили вратичка – те се позовават на един текст в него – че забраната за износ на дървесина се налага за срок до три месеца до приемането на новия закон. Според тях, след като едното от условията не е изпълнено, той можел да продължи да действа. Според други юристи обаче това далеч не е така.
За да замажат това поредно безумие,
партиите започнаха да се замерват с… подозрения
Хората от ГЕРБ заподозряха колегите си от БСП и от ДПС в умишлен бойкот, тъй като свързани с тях фирми имали интерес от забавянето на новия закон. Опозицията обаче отрече това да е причината, но не скри, че действията й са били съгласувани. Заместник-председателят на парламента от квотата на ДПС Алиосман Имамов дори напомни още в петък, че са научили хватката с блокирането на кворума от сегашните управляващи и не скри, че бойкотът може да се повтори и занапред.
Дали това разтакаване, обаче няма друга цел?
Подобно опасение изрази и лидерът на Националния фронт за спасение на България Валери Симеонов. Според него бойкотирането на закона е свързано с това, че "точно ДПС е в основата на т.нар. дървена мафия и благодарение на техните кръгове от мафиотски дървени фирми българската гора се намира в това състояние".
В думите му има резон. Нека не забравяме, че с новите промени в Закон за горите, които бяха предложени от Министерския съвет в края на май, се прави опит да бъде засилен контролът върху планирането и извършването на дейностите в горските територии, както и да се предприемат мерки за защита от незаконни посегателства върху тях. Предвижда се моторните превозни средства, пренасящи дървесина, да бъдат снабдени с GPS устройства и по този начин се очаква да се постигне ефективен контрол при транспортирането на тази суровина. В комбинация с разработването на електронна система за издаване на превозни билети онлайн тази мярка ще допринесе за постигането на дългоочакваната електронизация на процесите по отчет и контрол в горския сектор. Промените ще обхванат и обектите, в които постъпва или се преработва дървесина. В тях ще бъде инсталирана система за видеонаблюдение, за да се оказва и превантивен, и текущ, и последващ контрол. Въвежда се забрана за извършване на сеч през тъмната част на денонощието, като по този начин се ограничава възможността за нерегламентирани посегателства.
Новите текстове предвиждат и много сериозни санкции при констатирани нарушения.
Не е за подценяване фактът, че само за едно нарушение ще може
да се отнема лицензът
за извършване на дейности в горски територии както на физически, така и на юридически лица. В новия норматив се предлагат изменения на разпоредби, свързани с изработването на планове и програми, включително и изработването на областни планове за развитие на горските територии. Целта им е да се постигне по-добра регулация при планирането на дейностите в имотите на физическите лица и в същото време – осъществяване на по-ефективен контрол.
Въвежда се и встъпителен изпит за лицата, желаещи да бъдат вписани в регистъра за упражняване на частна лесовъдна практика. По този начин ще се гарантира, че само хора с необходимата компетентност, със специфични познания и опит ще имат правомощията, които Законът за горите възлага на лицензираните лесовъди. На практика това са лицата, ангажирани в целия процес от планирането на сечта до провеждането й и експедирането на дървесината.
От проведеното на 29 май извънредно заседание на Комисията по земеделие в Народното събрание става ясно, че въпреки оживения дебат по предложените от Министерския съвет текстове, все пак се е стигнало до съгласие новият норматив да бъде гласуван в пленарната зала.
Заместник-министър Георги Костов успял да убеди депутатите във важността на спешните промени. От думите му става ясно, че комплектът от нормативни документи, свързани с изискването за подобряване на контрола и опазване на горите в България, е разработен и готов. А най-важната част от тези документи са текстовете, свързани основно с подобряването на контрола и със задълженията на лицата, които управляват и стопанисват горите. Особено внимание в тази част на закона е обърнато и на горите в земеделски територии, които се стопанисват като земеделски територии. С новия норматив се прави опит да бъдат въведени ред и правила, така че собствениците да могат да избират по какъв начин да стопанисват тези гори. В някои случаи те са 60-100-годишни, а сечта в тях е поголовна.
Според изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите Тони Кръстев основното в тези случаи е горското планиране. С исканите промени буквално се забранява извършване на каквито и да било дейности в горите без наличието на горскостопански план и програма. Такава между впрочем беше и логиката на закона, приет през 2011-а. Но той беше променен след усилен натиск от всякакъв вид лобисти и се даде възможност на площ до два хектара в горите да се извършват дейности, без да има горскостопанска програма. Точно тези "вмъквания" дадоха възможност за най-сериозните нарушения. Най-лошото, което причини този текст според Кръстев, е премахването на възможността за всякакъв превантивен контрол върху дейностите в горите. Тъй като наличието на горскостопански план и програма е предпоставката за превенция в борбата с всякакви незаконни дейности в горите.
Кръстев подчертава, че един много важен текст в новия норматив е параграфът за горите върху земеделски земи. С промените, които се предлагат сега (в чл.83, 84 и този §4), се
слага край на изсичането на гори
независимо на каква територия са.
Според заместник-председателя на комисията проф. Иван Станков (от АБВ) този проектозакон решава най-важните и най-неотложни проблеми и по тази причина той е на мнение, че новите текстове в този закон трябва да бъдат подкрепени. Както става ясно от стенограмата на заседанието, дори депутатът от ДПС Ферихан Ахмедова, която се застрахова с думите, че проектонормативът "не е съвършен", обещава да го подкрепи.
Гражданските организации
също демонстрират съпричастност. Голяма част от тях подчертават, че налагането на новите правила е повече от наложително. Коалиция "За да остане природа в България" настоява, че сега е моментът да бъде предотвратена и една от най-големите опасности за българските гори – концесиите за дърводобив. За целта се иска премахване на възможността за сключване на дългосрочни договори за възлагане на добив на дървесина и продажба на дървесина на корен, с изключение на продажбата на добита дървесина. Част от предложенията на еколозите вече са приети.
Не така обаче стои въпросът с тези на други граждански сдружения. Според Димитър Джоков, заместник-председател на Браншовото сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи (БУЛПРОФОР), създадените през 2011-а шест държавни мегапредприятия обслужват определени икономически и политически интереси и тяхното съществуване трябва да бъде преосмислено. Пред в. "БАНКЕРЪ" Джоков каза, че тези предприятия създават огромна централизация, монополизация и дискриминация с цел източване на държавния горски сектор чрез обществени поръчки в значителни размери (за автомобили, строителство, изграждане на горски пътища, работно облекло и всичко останало). Такива възможности предлагат и съвместните дейности по Закона за лова и опазване на дивеча, финансирани и обслужвани директно от предприятията, чрез услужливи политически назначения, структурни промени и услуги. Чрез притискане и унищожаване на реалния бизнес в дърводобива и преработката и възникването на посредници се отваря терен за сивата икономика, за акумулиране и преразпределяне на средства по корупционни вериги.
Според него предложените промени в Закона за горите, в Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии и в Наредба № 8 за сечта в горите са изработени набързо от няколко служители на ИАГ с цел да бъде заобиколен "мораториумът" върху износа и да се тушира общественото настроение срещу разграбването на горите.
Той твърди, че тези текстове не са обсъждани в работни групи с участието на браншови организации и на всички заинтересовани лица, към тях няма мотиви и цели. По-голямата част от предложенията са антилесовъдски и антиикономически, нарушават се конституцията и други основни закони в държавата и не решават основните проблеми в сектора.
Конкретните предложения на организацията са внесени в Народното събрание. Сдружението иска във всички процедури по наредбата (№8) да бъдат описани ред и срокове за обжалване на заповедите. БУЛПРОФОР е на мнение, че в договорите, сключени по тази наредба, се допускат допълнителни споразумения и анекси, с които отпадат или се добавят дейности, включват се или се изключват насаждения, променят се срокове и технологии, променят се първоначалните условия. Според Джоков публичността и прозрачността приключват след сключване на договора. А след това всичко зависи от отношението и настроението на съответния директор. Сдружението настоява всяка процедура да завършва със заповед за възстановяване или със задържане на гаранцията за изпълнение и окончателен протокол за приемане на извършените дейности по насаждения или извършената продажба по асортименти и насаждения, които официално да бъдат публикувани. Очевидно повечето участващи в този процес искат той да бъде максимално прозрачен. Но странно защо реализацията на добрите намерения се препъва пред пленарната зала…
