След като не успя да си осигури самостоятелно мнозинство в новия турски парламент, за ислямистката Партия на справедливостта и развитието не остана друг изход, освен да търси подкрепата на някоя от другите формации. Същевременно най-голямата опозиционна сила, Републиканската народна партия, изрази намерение да се съюзи с по-малките парламентарни играчи, така че да изолира от властта досегашните управляващи.
Подобна коалиция съвсем би влошила положението на партията на президента Ердоган, чието представяне на изборите за Меджлиса се разглежда от редица наблюдатели като провал. Тя бе тръгнала към вота със съвсем други намерения – да си осигури мнозинство, с което да промени конституцията, така че страната да се превърне в президентска република и изпълнителната власт да отиде в ръцете на доскорошния й лидер.
Хората на Ердоган са първа парламентарна сила, след като получиха 40% от гласовете, но за да продължат да управляват, ще трябва да си намерят партньор. Изборът обаче ще е труден сред лявоцентристката кемалистка Републиканска народна партия, крайнодесните националисти от Партията на националното действие и лявата прокюрдска Демократична партия на народите. Националистите са разглеждани като най-вероятен коалиционен партньор, но те самите досега не са показали желание да се обвържат с досегашните управници.
"Ако искаме да се съобразим с очакванията на обществото, трябва да формираме правителство, отговарящо на исканията на 60-те процента", обяви в началото на седмицата лидерът на кемалистите Кемал Кълъчдароглу, като думите му явно означаваха, че партията, получила на изборите 40%, не бива да участва в управляващото мнозинство. Кълъчдароглу даде да се разбере също така, че не е за извънредни избори, независимо от изказването на Ердоган, че те ще са неизбежни, ако не се формира мнозинство 45 дни след свикването на парламента.
Задачата на Републиканската народна партия да организира коалиция на малките формации също няма да е никак лесна. Между кюрдите и националистите зее дълбока идеологическа пропаст. Последните обвиняват Демократичната партия на народите, че зад нея стои Кюрдската работническа партия, която води дългогодишна въоръжена борба с турската армия и едва при управлението на Ердоган се съгласи на примирие. От друга страна, тази организация не е чисто кюрдски ориентирана, а разчита и на либералния вот с издигането за депутати на много жени, на първия кандидат, официално признал се за гей, както и на християни и представители на други религиозни малцинства. Което обаче по никакъв начин не скъсява дистанцията между нея и десните националисти.
От Републиканската народна партия формулираха и редица условия към ислямистите за формиране на коалиция, само че далеч не е ясно дали те са склонни да ги приемат. Исканията включват пълна свобода за пресата, както и изобщо премахване на всички рестрикции пред свободното изразяване – твърде чувствителен въпрос за президента Ердоган, след като редица граждани бяха арестувани за отправени към него обиди в социалните мрежи. Впрочем, подобни условия за влизане в коалиция с най-голямата партия отправиха и националистите.
От Демократичната партия на народите засега проявяват най-голям интерес към идеята за обединение на малките парламентарни сили. "Вратата ни е отворена за всякакви споразумения, които може да се появят", обяви съпредседателката на формацията Фиген Юксекдаг.
При сериозните идеологически разминавания между малките играчи в Турция формирането на коалиция между тях се очертава като твърде трудно. Но да не забравяме, че неотдавна в България станахме свидетели как най-голямата парламентарна сила остана в опозиция, а идейни противници подкрепиха правителство на малцинството. Остава да видим дали това, което е възможно у нас, е възможно и в южната ни съседка.
