Да отпадне задължението да се публикуват междинни финансови отчети за всяко тримесечие. Това е записано в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, публикуван за обществено обсъждане на страницата на надзорната институция. То ще продължи до 6 юли. Документът се приема, за да се впишем в поредния еврорегламент. Пропуска се обаче фактът, че на всяка страна член е дадена възможност да се възползва от правото си и да не го прилага в местното си законодателство, от което сме се отказали.
Приемането на тази промяна означава, че публичните компании може скоро, ако Народното събрание я удовлетвори, да спрат да публикуват отчети на всеки три месеца. Запазва се все пак задължението им да го правят само два пъти в годината – в средата и в края й, уточнява се в мотивите. Така изведнъж Комисията за финансов надзор сама се отказва от една възможност за контрол.
Хубаво е, че се облекчава работата на публичните дружества. Но пък така инвеститорите се лишават от възможност да проследяват състоянието на вложенията си. Позната е практиката на някои фирми да закъсняват или въобще да не представят публична информация за финансовото си състояние. Други пък забравят въобще да представят важни данни за промяна в акционерната си структура или за сделки със съществено значение. Не са малко и компаниите, които не спазват изискването да имат страница в интернет, което си е чисто прикриване на данни.
Този акт на комисията не е еднозначен, тъй като тя всъщност предлага публичните компании да са по-непрозрачни. А как биха реагирали борсовите играчи, след като се затруднят да получават информация? И къде отива защитата на правата на акционерите?
Познавайки манталитета и мисленето у нас от промяната в закона, реално може да пострада прозрачността на капиталовия пазар. Но изискването на европейската директива (2013/50/ЕС) е ясно: "На държавите членки не следва да се позволява да налагат в националното си законодателство изискването за публикуване на периодична финансова информация на по-чести интервали от годишните финансови отчети и шестмесечните финансови отчети."
Какво ни топли обаче обещанието, че шестмесечният отчет ще съдържа в себе си междинен доклад за дейността на емитента с информация за важните събития през периода? Как да реагираш на "новината" за събитие, което се е случило през март, а научаваш за него през юли?! По сега действащия Закон за публично предлагане на ценни книжа всички публични компании са длъжни да представят тримесечен индивидуален отчет до 30 дни след изтичането на всяко тримесечие. А тези, които съставят консолидирани отчети – до 60 дни след края на периода. В мотивите на КФН е посочено, че така се намалявала административната тежест за емитентите. Това успокоително ли е?
Заедно с това емитентът е длъжен да осигури на разположение на обществеността годишния индивидуален и консолидиран финансов отчет за дейността си не по-късно от десет години. Досега този срок бе пет години. Същият срок е предвиден и по отношение на оповестяването на шестмесечните финансови отчети.
Никой няма да отрече, че по-честата отчетност на публичните компании пред акционерите им и през потенциалните инвеститори в най-кратък срок е важно, за да могат да реагират адекватно на случващото се във всяка фирма. И наличието на детайлна финансова информация е от ключово значение при оценката на дружествата и вземането на търговско решение.
При качеството на корпоративното управление у нас това ограничаване на отчетността със сигурност ще отблъсне инвеститорите от пазара. Спорно е обаче предположението, че намаляването на разходите, а и на обема на изискваните документи може да привлече повече малки и средни компании на борсата. Може, но доколко читави пък ще са те, ако разчитат на такава "публичност" (или на прикриване на част от дейността си)?
В същото време не е без значение, че отпадането на тримесечните отчети е допълнено със завишени изисквания за одиторските доклади. От проверяващите счетоводните документи се очаква да разкриват информация относно сделките със свързани лица, както и че дружеството е спазвало законовите норми за разпоредителни сделки с активите.
