Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
На финансовите пазари вече им доскуча от мелодраматичната гръцка трагикомедия. Развръзка ще има, но каквато и да е, тя вече е отразена в цените на книжата, търгувани на международните финансови пазари. А за гръцка зараза вече никой не говори, защото Марио Драги, председателят на ЕЦБ, успя да имунизира еврозоната. Както е известно, преди три месеца той лансира широкомащабната програма за изкупуване на ценни книжа за „скромната“ сума от общо 1.14 трлн. евро за срок до септември 2016 година.
Участниците на финансовите пазари не забравят, че всяко чудо е за три дни. Те загърбиха геополитическите напрежения и се завърнаха към обичайното си занимание да гадаят кога централната банка на Щатите ще пристъпи към вдигането на лихвите.
Голяма част от участниците са убедени, че това ще се случи още през септември. Това е и основната причина цените на по-дългосрочните книжа, емитирани от страни с висок инвестиционен рейтинг, да се понижат, т.е. доходността им да се повиши в унисон с очакванията за по-високи лихви и по-голяма инфлация. Цените на книжата на страните със значително по-нисък рейтинг пък се повишиха, компенсирайки частично загубите от миналата седмица. Във втората група попадат страните от Централна и Източна Европа като Полша, Литва, Латвия, Румъния и Турция. В резултат на което доходността на 10-годишните книжа на прибалтийските страни се понижи средно с 3 базисни точки, достигайки съответно 1.752, 1.750 и 1.358% на годишна база. Румънските и турските дългосрочни облигации пък наваксаха с по 15 базисни точки, за да достигнат съответно 2.753 и 3.158% годишна възвръщаемост.
С по-високи цени, съответно с по-ниска доходност са и българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните пазари. С близо 20 базисни точки по-ниска е доходността на най-дългосрочната ни емисия с падеж през март 2035 година. В края на седмицата сделките с нея се случваха вече при 4.04% на годишна база. Тази с падеж през март 2027 пък прибави 26 базисни точки към доходността си и сделките с нея вече се договарят при 3.28% годишна доходност. Излизащата от обращение през 2024 г. емисия пък вече се търгува при 2.9%, което е с 25 базисни точки по-ниска спрямо седмица по-рано. Книжата с падеж след седем години пък се котират при 2.36% на годишна база, което с 22 базисни точки по-ниско отпреди седмица.
Министерството на финансите у нас се хвали, че към средата на месец юни събраните приходи са с 10.8% повече спрямо същия период на миналата година. Този факт вече беше изтъкнат като основен мотив за отмяната на насрочените за настоящия месец аукциони за реализация на допълнителни количества държавни ценни книжа. До момента не е ясно дали ще се насрочат търгове за идващите летни месеци, през които традиционно се продават много по-малко обеми книжа.
Трите водещи рейтингови агенции Moody’s, Standard & Poor’s и Fitch потвърдиха направените вече оценки за страната ни. Първата ни отреди инвестиционен рейтинг Ваа2 със стабилна перспектива – второто от общо 10 стъпала на скалата за инвестиционен рейтинг. То пък е първото и най-благоприятното от общо 12 стъпала, водещи надолу към фалит, което е последното стъпало. Standard & Poor's ни присъди неинвестиционен ВВ+ със стабилна перспектива, което е една степен под най-ниския инвестиционен рейтинг. Оценката на Fitch отново е инвестиционен ВВВ- със стабилна перспектива, което е най-ниското стъпало на рейтинговата скала за емитенти, имащи инвестиционен рейтинг.
