Г-н Андронов, в началото на годината заявихте, че банките са готови да подкрепят икономическия растеж. Растеж има, но кредитирането не се увеличава. Защо? Има ли някакъв проблем около готовността на банките?
-Трябва да се внимава с чистотата на данните. Продажбата на портфейли в големи мащаби, активното провизиране и отписване на кредити заради оценката на активите, сезонното намаление на кредитните портфейли заради плащането на земеделските субсидии и нефилтрирането на данните за КТБ прикриват истинската динамика на кредитния агрегат. Всъщност кредитирането при определени банки се увеличава и променя своята структура в зависимост от това кой как се е позиционирал и е откликнал на нуждите на клиентите. Ако говорим примерно за нуждите на малките и средните предприятия – има едно основно изискване: да се намерят достатъчно адекватни инструменти, с които да се намали рискът при отпускането на заеми за тези клиенти. Тук въобще не става дума за цената на кредита. Тя вече намаля и е приемлива за малките и средните предприятия. Това, което не им достига, са достатъчно на брой обезпечения или пък солидна история на бизнеса им, с която да аргументират исканията си за инвестиционни дългосрочни заеми. Затова преодоляването на тези препятствия е едно от основните предизвикателства пред банките, за да могат те да кредитират активно.
И как те могат да се справят с него?
– Като ползват различните национални и международни програми. Те дават възможност на намаляване на кредитния риск, като предлагат на банките инструменти, с които да заместят недостига на обезпечения при малките и средните предприятия. Банките, които успяват активно да кредитират през последните година-две, използват такива инструменти, предлагани от такива програми. Например миналата година кредитният портфейл на СИБАНК е нараснал нетно с 16 процента. За тази година амбицията ми е да отчетат още по-голям растеж. Така че заключенията, че не се кредитира, не са верни.
Аз не твърдя, че не се отпускат кредити, но не можете да отречете, че няма ръст на отпуснатите кредити от банковата система като цяло?
– Да, но аз вече коментирах това. Истинската динамика на кредитите не се вижда ясно поради няколко прочини, които вече споменах. Все пак ми се иска кредитното посредничество да се уплътни повече. Но все пак има надежда – бизнесът все по-активно проучва нови възможности за развитие и работи по нови проекти. Това, което не се вижда при отчитането на размера и ръста на кредитите, са т. нар. овърдрафти и задбалансовите активи, или пък договорите за заем, които са сключени с банките, но още не са усвоени от клиентите. Всичко това допринася за "подгряване" на взаимоотношенията между клиентите и банките. И съм убеден, че през следващите месеци ще се възпроизведе в реален ръст на кредитите. Стига пак да не се озовем в някаква нова сериозна драма, която да блокира бизнес инициативата и предприемачеството.
Политическите разпри около избора на нов управител на БНБ, които се водят вече няколко месеца, не са ли предпоставка за такава драма?
– Не. Бизнесът не се влияе пряко от случващото се по този повод. То по-скоро е важно за нас, за банките. Това, което засяга повече бизнеса, е стабилността на държавата. А той в момента натрупва все повече оптимизъм, защото вижда, че сложната политическа мозайка все пак възпроизведе едно жилаво и издръжливо политическо управление.
Искате да кажете, че политическата нестабилност води до консервиране на бизнес инициативата?
– Незабавно.
По каква причина?
– Несигурност в бъдещето. Като не знаеш колко предсказуеми са параметрите на бизнесначинанието ти, защото не си наясно дали примерно няма да се вдигнат данъците и осигуровките, дали някой няма да насочи държавните приоритети в области, които са съвсем различни от тези, при които твоят бизнес работи в момента – дали някой няма да качи цената на тока например – при всички тези неизвестни как да тръгнеш да инвестираш в развитието на бизнеса си? Инвестиции се правят с перспектива за няколко години напред, за които и фирмите планират паричните си потоци. Иначе могат да се окажат в ситуация да са изсипали един куп пари в инвестиция, която не им носи приходи, или те не са им достатъчни, за да си възстановят вложенията. Това е много притеснително, особено когато инвестициите се правят с пари, получени от кредити. Затова нестабилната конюнктура плаши бизнеса. Когато една нестабилност прерасне в криза, това води до незабавно спадане на бизнес инициативата. Но и след като се стабилизира конюнктурата, трябват месеци, за да се възроди и да се повиши бизнес инициативата.
Кризата с КТБ и съпътстващата я политическа криза оказаха ли подобен негативен ефект върху бизнеса?
– Няма никакво съмнение, че е така. Тази криза доведе до вторачване на обществото в банките и създаде напрежение в отношението към тях. Породиха се съмнения в обществото по отношение на всеки един елемент на банковото посредничество. Възникнаха и въпроси по отношение на предсказуемостта на това, което прави държавата. И всичко това доведе до рязко увеличаване на несигурността в бизнеса и поне за няколко месеца задържа растежа в икономиката. Но за щастие не успя да го блокира.
Според Вас, ако БНБ бе получила политическа подкрепа и съответната нормативна възможност да реши проблема с КТБ в рамките на десет дни, както първоначално заяви, че ще го направи, това щеше ли да предотврати последвалото напрежение в обществото, в бизнеса и в банковата система?
– През последните години имаше много случаи на преструктурирания и възстановявания на банки в Европа и в други части на света. Те показаха, че когато става дума за такива събития, бързите, незабавните решения винаги са най-ефективни. Впрочем на основата на бързите решения е построена цялата практика в САЩ за преструктуриране и възстановяване на банки. Тя е основана на логиката, че едно такова решение трябва да се вземе възможно най-бързо и по възможност, ако банката е затворена в петък, решението за стабилизирането й да бъде взето още през уикенда. Тогава мерките са почти незабележими за клиентите, тъй като не накърняват ничии интереси освен тези на акционерите. Този принцип съхранява сигурността както на общата среда, така и на банковата система. Колкото повече се проточи едно решение, толкова по-импотентно е то и толкова по-големи са вторичните трусове във всяка една сфера на обществото.
За да се вземе едно бързо решение за преструктуриране на банка, има една ключова предпоставка. И тя е институцията, която взема решението да има във възможно най-висока степен достоверна представа за капиталовия недостиг. Ако не е наясно с този показател, каквито и инструменти да има на разположение, с каквато и политическа подкрепа да разполага, тя не може реално да прецени какви суми са необходими, за да бъде преструктурирана успешно банката. Знае се какво е лекарството, но не се знае какво количество от него трябва да използваш. Защото ако нямаш представа за нужното количество, може да ти се наложи след първото лечение да прилагаш второ, трето и т. н. С други думи, вместо да постигнеш бърз оздравителен ефект, има опасност да се наложи дълго време да лекуваш "пациента". А това създава отново недоверие в обществото за ефективността на прилаганото лечение. И пак се стига до нестабилност. Защото недоверието води до нестабилност, особено когато става дума за банковата система. Това според мен бе проблемът на БНБ, когато вземаше решение каква да е реакцията в случая с КТБ. В момента, в който трябваше да действа решително, БНБ изработи бързо един добър модел за преструктуриране на КТБ. Точно този модел използваха португалците и в рамките на един уикенд решиха проблема с "Еспирито Санто". Разликата между нас и португалците бе, че те знаеха точно колко е дупката в тяхната банка и колко пари ще им трябват, за да я запълнят. А при нас БНБ нямаше ясна представа каква е капиталовата дупка в КТБ и й отне много време, за да установи размера й. На всичко отгоре това съвпадна с политическата предизборна неопределеност у нас. Затова планът нямаше много шансове.
Да се върнем на сегашната ситуация в банковия сектор. Според отчетите на БНБ банковата система разполага с една огромна ликвидност – около 30 процента. Това са пари, които почти не носят доход. Това не е ли заплаха за печалбите на банките, а оттам и за капитала им?
– Високата ликвидност се отразява негативно на печалбите – това е така. Но не забравяйте, че тя също така и отразява нивото на рисковете в средата, в която работят банките. Има и една друга причина за високата ликвидност. През последните години имаше рязко увеличаване на депозитите в банките. То, съчетано с липсата на желание за инвестиции от страна на бизнеса и на какъвто и да е ръст в потреблението, дебалансира основни показатели. Банките се оказаха с много пари, които няма в какви други доходоносни активи да инвестират освен в кредити. А търсенето на кредити от платежоспособни клиенти се бе свило. Нуждата на държавата да поеме нов дълг пък беше ограничена. Възможностите за инвестиции в чужбина не обещават приемлива доходност. В тази ситуация няма как с толкова скоростно трупаща се маса на депозитите да успееш бързо да я инвестираш в доходоносни активи. Това бе и една причина да се стигне до намаляването на лихвите както по депозитите, така и по кредитите, но тази тенденция достига предела си.
Защо да не е устойчива?
– Защото лихвите по депозитите са стигнали близо до нулата. Остава ни да свиваме лихвите по кредитите и да разчитаме, че това ще увеличи пласмента им, което ще ни позволи да се реализират повече приходи от обема. Но не може да свиваме до безкрайност маржа между лихвите по кредитите и лихвите по депозитите. Това също има някакъв предел и той бързо се достига, когато по-нататъшното намаляване на лихвите по депозитите е невъзможно. А те стигнаха дъното. При тази ситуация може да се разчита единствено на увеличаване на кредитните обеми. Но за това, както вече казах, е нужна стабилна среда – и политическа, и икономическа. Само стабилна среда може да позволи ръстът на депозитите да бъде уравновесен с ръст на кредитите и след това да се премине към следващата фаза, при която новоотпусканите кредити ще са повече от новоприетите депозити. България вече е минавала през всички тези фази. От средата на 1997-а до 2000-а банките пак бяха замръзнали. Освен че имаха средно по 40% капиталова адекватност, кредитните им портфейли бяха средно 22% от активите им. Ситуацията бе като сегашната – огромни депозити и спестявания финансираха предимно кешови наличности и вземания на банки от чужбина. Това бе отражение на несигурността, следваща кризата от 1996-а и началото на 1997-а. И трябваше да мине много време, докато пазарът позволи на банките да преминат към фазата на по-активно кредитиране. Това се случи, но само защото през целия период от 1997-а до 2007-а ние имахме стабилна среда и ясна перспектива за развитие – две правителства с пълен мандат и ясна стратегическа цел на държавата да влезе в ЕС. Това позволи на пазара да се развие и кредитирането да се отвори.
Казахте в началото на разговора ни, че изборът на управител на БНБ е важен за банковия сектор. Как ще коментирате последното развитие на събитията в парламента около този избор – процедурата бе обжалвана в Конституционния съд?
– Политиците се опитват да гарантират максимална легитимност на избора, който ще направят. Затова търсят в процедурата гаранции за качеството на този избор. Дано да успеят. На мен ми се струва, че ако политическото решение за това кой да бъде управител на БНБ вече е взето, по-добре е след изслушването на концепциите на кандидатите да се върви към гласуване. Отлагането на това решение е неприемливо, защото бъдещият управител, който и да е той, има да решава много важни и спешни задачи.
Кои са те?
– Най-важната е да предложи подуправител, който да ръководи банковия надзор. Аз дори бих питал кандидатите за управител дали вече са готови с предложенията си за подуправител.
Защо това е толкова важно? Все пак изкарахме толкова дълго време – близо година, без титуляр на поста подуправител, отговарящ за банковия надзор?
– Защото това е оторизираният от закона администратор, който може да прилага абсолютно всички надзорни мерки и носи отговорност пред закона за това. Той издава разрешения, налага санкции и мерки. Той и никой друг може да има цялата надзорна власт. На нас ни трябва човек, който да влезе в тази роля, за да е гарант за прилагането на правилата за работа на банките, да ги подготви за наближаващата оценка на активите…
Необходима ли е такава оценка на активите въобще?
– Закъснял въпрос. Оценката на активите се прави, за да се легитимира банковият надзор и банковият сектор, когато доверието в тях е нарушено. Това е своеобразен еднократен сертификат, удостоверяващ качеството на активите на банките и качеството на работата на надзора. Големият въпрос обаче не е в това. Големият въпрос е, че ако след тази оценка няма надзор, който да поддържа качеството на активите на банките, цялото упражнение с оценката на качеството на активите е безсмислено. Затова трябва да имаме ефективно работещ банков надзор. И затова бързо трябва да бъде избран подуправител, който да го ръководи. Особено в контекста и на случващото се в Гърция.
Каква е опасността това, което се случва в Гърция, да засегне нашия банков сектор?
– Това, което се случва в Гърция, има ограничено въздействие у нас. Ако изключим емоциите. Всичко при банките с гръцки собственици – и в тяхната структура, и в организацията им, е характерно за здрави и напълно нормално функциониращи кредитни структури на българския пазар. Проблемите, които не бива да се допускат, но трудно могат да се контролират, могат да се появят по линия на чисто механичното възприемане на тези банки като обвързани с Гърция. А такава обвързаност в техните финансови операции не съществува. Явно обществото и бизнесът разбират това, защото всичко е спокойно. И това е добре.
С други думи, банковата ваканция в Гърция няма да се отрази на нашия финансов пазар?
– Колкото разговорите през миналата година у нас за банкова ваканция повлияха на пазара в Гърция, толкова и банковата ваканция сега в южната ни съседка ще повлияе на нашия пазар. Освен ако ние сами не решим, че банковата ваканция е нещо хубаво и трябва да си я въведем и в България. Което е абсурдно, нали?
