Бившият премиер Симеон Сакскобургготски, изглежда, окончателно ще се "прости" с мерака си да получи двореца "Ситняково". Това стана ясно от решението на Софийския апелативен съд през седмицата, който потвърди решението на предишната съдебна инстанция – окръжния съд.
Комплексът "Ситняково" е строен през 1904 година. Той е бил предназначен за летен ловен дворец, но в момента е със статут на недвижима културна ценност. През 1993-а сградата бе дадена за безвъзмездно ползване на писателския съюз, през 2003-а областният управител на София и верен царски паж Олимпи Кътев я върна на тогавашния премиер Сакскобургготски заедно с още няколко имота. Сакскобургготски получи резиденциите "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" през 2002-а именно с решение на правителството на НДСВ. Кътев ги деактува и те от държавна се превърнаха в частна собственост. Дворецът "Врана" пък бе върнат на царската фамилия от Стефан Софиянски, който по това време беше кмет на София.
Заедно със сестра си Мария-Луиза Хробок бившият ни цар от години се бори да докаже, че т.нар. царски имоти са собственост на семейството му, а не на държавата. Техните адвокати се опитват да оборят аргументите на юристите от регионалното министерство, които атакуваха всички искове на царското семейство с мотива, че имотите на Симеон са връщани на базата на решение на Конституционния съд от 1998-а, което обаче няма реституционен ефект.
Истината е, че връщането на тези имоти направи Сакскобургготски единствения български гражданин, влязъл във владение по закона за реституцията, без да има законно основание за това.
За да вземат сегашното си решение, апелативните магистрати всъщност вече имат решен казус по аналогичен въпрос още преди две години. Тогава бившият премиер окончателно загуби делото срещу държавата за двореца "Кричим", след като Върховният касационен съд отказа да преразгледа решението си от 2012-а въпреки настояванията на адвокатите на фамилията за възобновяване на делото за собствеността на царската резиденция "Кричим" с мотива, че са се сдобили с нов документ – протокол от заседание на 5-ото Обикновено народно събрание от 1887-а, на което се обсъжда статутът на секретаря на княз Фердинанд – дали той се води държавен чиновник и дали едновременно с това може да бъде и депутат. По онова време народните представители са приели, че секретарят на монарха може да бъде техен колега, тъй като получавал заплатата си от личните средства на царя, а не от държавния бюджет. От този протокол защитата на бившия премиер се опита да направи изводи и за характера на Интендантството, представяйки го като институция, която се грижи за имотите на царя, а не на държавата. Върховните съдии обаче не приеха тези изводи, а за да се допусне преразглеждане на делото, трябва да са представени документи, които се явяват нови доказателства, свързани с казуса. Магистратите посочиха, че протоколът от заседанието на парламента не се явява такъв документ и че тогавашните депутати стигат до изводи за характера на позиция на главния секретар на Интендантството, а не за характера на самото Интендантство. Поради това то продължава да се приема за институция, която се грижи за имоти държавна собственост, предоставени за ползване на царя и не подлежат на реституция.
И при това дело трите съдебни инстанции последователно приеха, че Интендантството към Н.В.Царя, което е собственик на имота, се явява държавно учреждение, а не частна канцелария на монарха.
Приключването на това дело на практика се яви ключът към разрешаване на въпроса с реституцията на царските имоти.
Преди година делото за резиденция "Царска Бистрица" също бе решено в полза на държавата. То все още не е приключило на последна инстанция. Но тогава решението беше не само резиденцията да бъде върната на държавата, но и фамилията Сакскобургготски да плати общо към 400 000 лв., ако решението влезе в сила.
Продължават и делата за хижа "Саръгьол", за резиденция "Врана", както за 16 500 дка гори в Рила, разположени върху 66 имота, към които фамилията има претенции.
По делото "Врана" държавата се опитва да си върне от царските наследници имението, в което влизат централна сграда от 2013 кв. м, горска къща, оранжерии и 992 дка поземлен имот в същата местност. По това дело Сакскобургготски настоява, че ако съдът признае собствеността на държавата, той трябвало да получи 1 580 000 лв. за подобренията, които е правил в имота. Както и да получи правото да го владее, докато те не му бъдат платени…
Държавата остави без претенции само за къщата в Баня. Според архивите цар Борис III отива за първи път в с. Баня през 1925 година. Тогава той отсяда във вилата на своя приятел – фабриканта Багаров. Тогава царят се убеждава в лечебната сила и в преимуществата на Карловските бани и решава да построи свой дом в селото. Земята, върху която цар Борис строи вилата, е била закупена от местни земеделци според официалния сайт на царското семейство.
През 2010-а Народното събрание наложи мораториум върху ползването на царските имоти до окончателното решение за собствеността им. Именно заради това решение на парламента инак любителят на всичко българско и родно – Сакскобургготски, дори заведе дело срещу България в съда в Страсбург.
