И този парламент е като останалите – произвежда закони за един човек. Те обикновено са поправки, които получават човешки имена. В последния месец се появиха поне три – поправката "Шивиков“, поправката „Бакалов” и поправката „Жотева”. Това зачестяване на подобни законодателни инициативи е тревожно. Смяташе се, че при едно коалиционно управление те по-трудно ще бъдат прокарвани, защото партиите взаимно ще се контролират. По някои въпроси обаче се постига странно единодушие.
Казусът „Шивиков“
Дори идеологически опоненти като БСП и Реформаторите внесоха сходни законопроекти, за да решат проблема на един генерал. Командирът на 61-ва Стрямска бригада ген. Димитър Шивиков няма как да стане представител на България в НАТО в белгийския град Монс, след като му бе отнет допускът за класифицирана информация. Според действащия сега закон той няма право да борави с тайни, ако срещу него има образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Прокуратурата го обвини в злоупотреба със служебно положение, защото използвал труда на четирима войници за ремонт на апартамента си. И депутатите решиха да ремонтират закона така, че само при осъдителна присъда да се отнема допускът до класифицирана информация. Това стана, след като за генерала, който напусна армията, се застъпиха от най-високо ниво – президентът, съветникът му по сигурността, премиерът и военният министър.
Казусът е класически. Генерал Шивиков сигурно е най-подготвеният наш натовски генерал, както се казва – незаменим, и срещу него наистина може да има сценарий за компрометирането му от Военна полиция по анонимен сигнал. Но редно ли е заради един човек да се променя законът така, че дори някой военен да е сгафил сериозно и да застрашава националната сигурност, пак да има право да борави с тайни, докато мине цялата съдебна процедура?
Шефът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на НС, реформаторът Атанас Атанасов, гузно призна по време на дебатите за промяна на Закона за класифицираната информация, че „не е разумно да се прави законодателство интуиту персоне”. Но подобни признания често са само извинения заради стенограмата.
За честа на Бакалов и СЕМ
И ГЕРБ твърдят, че няма да правят нормативни промени заради един човек, което не попречи на техния депутат и бивш седесар Методи Андреев да предложи точно това. Негова е поправката в изцяло новия закон за военните разведки, която казва, че макар да няма опит и познания, политическият парашутист в служба „Военна информация“ Йордан Бакалов трябва да я ръководи, като стажът му като депутат в парламентарната Комисия по отбрана се приравни с този на висшите военни от службата. Така тотално се объркват критериите кога един човек е в ролята си на представител на гражданското общество и кога – като професионалист. Очевидно – когато им изнася на управляващите, от едната роля може да се черпи легитимност за другата.
Проблем има и с внесената промяна в Закона за радиото и телевизията от двама гербери – шефа на правната комисия Данаил Кирилов и заместник-шефа на групата на ГЕРБ Красимир Велчев, както и от председателя на културната комисия Полина Карастоянова, депутат от Патриотичния фронт. С нея отпада изискването назначеният от президента нов член на СЕМ да встъпва в длъжност заедно с избрания от парламентарната квота. Така се урежда въпросът на говорителя на външно Бетина Жотева, посочена от Плевнелиев за член на медийния регулатор. Тя се изнерви да чака повече от месец как партиите в управляващата коалиция си прехвърлят топката и не могат да се разберат кой да бъде посочен от Народното събрание – човек на Борисов или човек на Кънев и Кунева.
Разбира се, от тази поправка няма да произтекат важни за обществото промени, но парламентът ще си запише още една черна точка в графата „закон за моя човек“. В случая – за човека на президента. Това обаче е признание и за невъзможността в коалицията да седнат и да се разберат дори по такива неща като номинациите в регулаторните органи, където мандатите на членовете им отдавна са изтекли. Нищо чудно, ако оставят попълването на парламентарната квота в СЕМ чак за след изборите, за да се види „тежестта на всяка от формациите“, по думите на Цветан Цветанов. Тази „тежест“ със сигурност ще бъде използвана и при кадруването след 25 октомври.
За морала и неговите огледала
Всяка поправка с човешко име е огледало за морала на управляващите. И най-чувствителното място за измерване на почтеността в политиката. Защото няма нищо по-неприятно от това политиците да прилагат два аршина – за нашия човек и за останалите. Или с отделен закон да се саморазправят с политическите си врагове.
Още през социализма поправката „Живков” позволи на бившия Първи да осинови внучката си Евгения Живкова. През 1985-а беше приет нов Семеен кодекс, в който отпада съществуващата дотогава забрана за осиновяване на роднини по права линия.
По-късно бащите на конституцията създадоха казуса „Пирински”. Те записаха текст, който важи и до днес, че за президент може да бъде избран само „български гражданин по рождение”. Така през 1996-а ЦИК отказа регистрация на кандидата на БСП Георги Пирински, който е с американско гражданство. Смята се, че тази забрана е била предвидена и за Андрей Луканов, който пък е роден в Москва. Тя попречи и на Сергей Станишев да се кандидатира за държавен глава, защото е роден в Украйна.
Емблематичните промени
Емблематична е поправката, която спря Симеон Сакскобургготски от надпреварата за президент през 2001-а. В основния закон има изискване кандидатът за този пост задължително да е живял в страната през последните пет години. То е въведено само заради царя. Тогава привържениците му направиха специално запитване до Конституционния съд, който със 7 на 5 гласа реши, че да си живял последните пет години в България означава да си пребивавал в нея най-малко 183 дни всяка календарна година. Любопитното е, че по същата логика съдът пусна през 1992-ра кандидатпрезидентската двойка Георги (Жорж) Ганчев и Петър Берон, макар че Жорж не отговаряше на същото условие.
В царския мандат прословута стана и поправката „Лучано“. Васил Иванов-Лучано беше харесан за шеф на Държавната агенция за младежта и спорта, но се оказа, че няма висше образование и нито ден стаж в администрацията. Затова законът бързо беше прекроен и това изискване отпадна.
После тройната коалиция се опита да пробута поправката „Бриго Аспарухов“ в Закона за отбраната. Тя предвиждаше да отпадне възрастовото ограничение от 40 години за приемане на кадрови военнослужещи и офицери в системата на НРС и НСО, за да може 57-годишният тогава ген. Аспарухов да оглави НРС.
Лидерът на РЗС Яне Янев пък внесе промяна в Закона за политическите партии, с която се забраняваше на нова политическа формация да повтаря името на гражданското си сдружение, както е при “Движение България на гражданите”. Затова тя стана известна като поправката „Кунева“, която дори бе гласувана на първо четене. Янев не се посвени да обясни по онова време, че имало печатна грешка в законопроекта му и забранителният текст влизал в сила за партиите, учредени след 30 юни 2012-а, а не преди. Иначе удряше по ГЕРБ и НДСВ, които също в началото бяха граждански сдружения. Кунева официално учреди партията си “Движение България на гражданите” на 1 юли 2012-а.
С промяна в Закона за МВР от юни 2014-а се роди поправката „Цветанов“. Според нея Цветан Цветанов вече не може да бъде осъден за незаконно подслушване, защото е коригиран нормативният текст, който казваше, че вменените на тримата директори на СДОТО престъпления се явяват криминализирани единствено по време на война, бойни действия или при мисии в чужбина.
Възможно е да се напише азбучник на поправките с човешки имена, който по своеобразен начин ще разкрие част от историята на прехода. Но е по-важно дали някога ще приключи тази практика. Това може да стане, ако парламентът приеме закон, който криминализира подобно действие, въведе се персонална отговорност и бъде премахнат депутатският имунитет. Все неща, за които се говори, но за да се случат, се изисква постпреходен морал. Кой знае, след като приключи ерата на реформирането, не е изключено да дойде епохата на нормализирането на политическия живот.
Ива Митева
