Пенсионната реформа на вицепремиера Ивайло Калфин избута на заден план останалите актуални социални проблеми – смешните минимални заплати, галопиращата безработица с демотивираните стотици хиляди младежи и спънките около прословутото дуално обучение. Според Калфин безработицата у нас не е много висока – около 10%, по-страшното било, че тя е структурна и засяга главно младите до 29 години, категорията "над 55 години" и трайно изпадналите от трудовия пазар. За десетте процента трудно можем да се съгласим, тъй като това е огледалото на държавната статистика, зад което със сигурност се крият доста по-плашещи числа. В отчетите не влизат отдавна отказалите се да търсят работа в бюрата по труда, нито хилядите "гастарбайтери", заминали за чужбина с едно сакче в ръка, за да припечелят нещо за лятото. Да не говорим, че няма разлика в стандарта на живот между "работещите бедни" с (вече) 380 лв. минимална работна заплата и получаващите социални помощи. В графата "безработни" не влизат и стотиците хиляди, които са устроени за малко да поработват по някоя схема на оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" и след като мине "пробацията", пак остават на улицата.
В не един и два икономически анализа се посочва, че ефектът от първия програмен период на "Развитие на човешките ресурси" е скромен спрямо купищата наливани пари. Въпреки че програмата е първенец по усвоени средства, от нея печелят главно работодателите, участващи в схемите, за да повишават капацитета на собствените си служители. Никой не може да каже с точност колко нови производства са отворени,
колко трайни работни места са разкрити
или как се е подобрила производителността на труда. Дефектите някой ден могат да се превърнат и в ефекти, но и в този случай ключовата дума е строг контрол върху отпускането, разпределението и харченето на средства. Точно това не се случва и неудачният пример за подражание идва не откъде да е, а от кулоарите на социалното ведомство. Министерството активно се е заело със задачата да популяризира ресурсната програма и в това няма нищо лошо. Тематичните кампании, обществените поръчки, публичните акции и рекламните договори станаха всекидневие, само че финансовата дисциплина е непозната дума. Показателен е "прясно" обявеният публичен търг за избор на изпълнител, който да изработи и достави печатни информационни и рекламни материали. Той е с прогнозна стойност половин милион лева. Но не това е смущаващото, тъй като схемите по програмата са многобройни и трябва да стигнат до колкото може повече хора. По-скоро твърде непонятен е изборът на рекламните материали, които ще бъдат раздавани на работодатели и кандидати да бъдат наети.
Ако хвърлим поглед на заявения за изпълнение списък, ще видим, че в него присъстват големи количества дипляни, брошури, бележници, визитни картички, календари, химикалки, тениски и шапки, с които обикновено се постига търсеният пропаганден ефект. Какво общо обаче имат 2000 фотокниги с "Развитие на човешките ресурси"? Предназначението на дигиталните албуми е да запаметите незабравими мигове от сватбата, раждането и прохождането на малчуганите си, ваканции, абитуриентски балове, екскурзии в чужбина или други "светли" поводи, които не включват търсенето на работа. При минимална пазарна цена от около 15 лв. на фотокнига излиза, че
около 30 000 лв. ще бъдат хвърлени на вятъра
Някой от експертите, писали поръчката, се е сетил, че не е зле да се купят и 4000 рефлектиращи гривни. Те светят в тъмното и затова са хит основно сред децата. Които за щастие хал хабер си нямат от пазара на труда. Но както се казваше в една песен – "Нека бъде светлина"!
Вероятно, за да виждат по-добре оперативните резултати от изпълнението на програмата, от социалното министерство са си поръчали и 10 000 лупи. Тук не е изключена и версията брошурите да са написани с толкова дребен шрифт, че да е необходим помощник за разчитането им. Друг интересен момент са заявените общо 12 000 бройки USB флаш памети. Флашките са традиционен артикул в обществените поръчки, но след като са сувенирни, защо част от тях ще са с 2 гигабайта памет, други с четири, а трети с осем гигабайта? Така търгът се оскъпява с поне няколко хиляди лева.
Не може да се отрече, че съставителите на документацията са проявили завидна доза оригиналност. Трябва да имаш богато въображение, за да се сетиш за дъждобрани-ключодържатели, термочаши и автомобилни сувенири. А какво означава
"чанта найлон, тип сгъваем минисак"
и "маг чаша" дори Чичко Гугъл не е много сигурен. И потенциалните участници в наддаването бая ще се озорят, за да покрият "екзотичните" заръки. Което си е традиция за "Развитие на човешките ресурси". Регистрите на Агенцията по обществени поръчки показват, че от 12 провели се след 2010-а търга за доставка на информационни материали и кампании по програмата осем напълно или частично са се провалили. Основната причина е, че кандидатите не са покрили заложените изисквания. Нищо че критериите съвсем не са били толкова високи, колкото са сега.
Както "БАНКЕРЪ" писа, новата кампания на "човешките ресурси" стъпи накриво още при първия си досег с независимите ни, но иначе винаги "правилно" подбирани медии. Радиата "Дарик" и "Фокус" получиха договори за по над 100 000 лв., за да рекламират схеми и проекти, като по този показател изпревариха дори Българското национално радио. По сто хилядарки прибраха и всякакви чалга, рок и диско радиостанции, на които последната грижа е кой ще работи на струг или ще охранява улиците. Намаза и една неособено възпитана журналистка, самопровъзгласила се за Еверест в професията. Естествено, на държавната трапеза седнаха bТV и "Нова" с по 480 хил. лв., БНТ с 360 хиляди… Радиата и телевизиите не се състезаваха на равни начала, тъй като по закон електронните медии получават пари по лично усмотрение на ресорните министри без търгове и процедури. И както по традиция се случва в България – "някои винаги са по-равни от другите". Дано след пет години не се окаже, че и втората порция от над 1 млрд. евро по "Развитие на човешките ресурси" е ошушкана до дъно, а ситите липсват.
