Дъщерната компания на "Газпром" – South Stream Transport, е развалила договора си с италианската Saipem, която щеше да изгражда първата част от газопровода "Южен поток", гръмнаха руските медии на 9 юли. Подобен ход е изключително изненадващ, тъй като се очакваше именно тази фирма да започне строителството и на "Турски поток". На 30 юни руското правителство подписа разрешение за влизане в руски териториални води на баржата Castoro Sei, която да полага тръбите в плитководните участъци на Черно море, и на Saipem 7000, която да строи "Турски поток" в дълбоките води заедно с други многоцелеви спомагателни съдове. Тези разрешения ще действат до края на тази година, а корабите още са на котва в района на Анапа.
Решението за анулиране на контракта е било продиктувано от невъзможността да се постигнат споразумения по много работни и търговски въпроси около реализирането на газопровода. Но акцентът в официалното съобщение за случая е, че другите дейности по проекта продължават и в най-скоро време South Stream Transport ще започне преговори с потенциални подизпълнители за прокарването на първата тръба.
Малко по-рано през седмицата, позовавайки се на писмо на члена на борда на "Газпром" Сергей Прозоров до три дъщерни компании – "Газпром инвест", "Газпром центрремонт" и "Газпром комплектация", руската преса съобщи, че от 1 юли газовият гигант е преустановил разширяването на тръбопроводната система "Южен коридор", която щеше да осигури подаването на синьо гориво за "Турски поток". В документа се нарежда на шефовете на въпросните дружества да замразят строителството на близо 1000 км тръби и няколко компресорни станции. Впоследствие от "Газпром" обявиха, че всичко върви по график и просто се проучват възможностите за най-ефективно използване на капацитета на фирмите изпълнителки и за оптимизиране на сроковете за пускане на мощностите.
Мнозина специалисти обаче са на мнение, че уж 100% договореният между Анкара и Москва проект започва да буксува. Азербайджанската агенция "Тренд" например съобщи, че според неин източник в турската енергийна компания "Боташ" строителството на "Турски поток" може да се отложи за неопределено време. Проблемът е, че повече от половин година двете страни не успяват да се разберат за отстъпката в цената на природния газ, който купува Турция. Междувременно на 29 юни изтече старият контракт и без ново споразумение южните ни съседи нямат никакво намерение да подписват каквито и да било обвързващи документи с Кремъл. Нещо повече, не е изключено Анкара дори да подаде иск срещу "Газпром" в международен арбитраж. Цитирайки източници, близки до преговорите, агенция Bloomberg прогнозира, че заради споровете "Турски поток" ще се отложи минимум до октомври тази година.
От раждането на идеята за новия газопровод минаха седем месеца. През декември 2014-а, по време на посещението си в Анкара, руският президент Владимир Путин заяви, че проектът "Южен поток" се замразява заради разногласия с Европейската комисия. България пък бе заклеймена като ненадежден партньор. По време на същата визита "Газпром" и "Боташ" подписаха меморандум за разбирателство за реализирането на "Турски поток" – с проектна мощност от 63 млрд. куб. метра на година, от които 47 млрд. се планираше да се продават на Стария континент, а останалите на вътрешния пазар в Турция. Намеренията бяха междуправителственото споразумение за съоръжението да бъде подписано през второто тримесечие на 2015-а, а първото синьо гориво да потече през декември 2016-а. Но поне засега идеята си остава само идея, въпреки че Русия прави всичко възможно, за да докаже, че тя може да се реализира.
Всъщност ситуацията днес много напомня на казуса с "Южен поток". Тогава Путин твърдеше: "Не може да стартираме строителството в морския участък, докато не получим разрешение от България. Да започнем, да стигнем до техния бряг и да спрем работа, е абсурдно". От тази гледна точка е не по-малко абсурдно сега да се говори за полагане на тръби от "Турски поток", без да има съгласие от Анкара.
Анализаторът от "Сбербанк инвестмънт рисърч" Валери Несторов допуска, че новините за "смъртта" на проекта с Турция може и да са спекулации. "Информацията, която постъпва, е противоречива – чува се също така, че Анкара и Москва може да се разберат за цената на газа едва ли не в близките две седмици. Кое от тези съобщения е вярно, трудно може да се каже, но е напълно възможно тези негативни за "Турски поток" информации да се тиражират умишлено от страна на конкурентите му", казва Несторов. Но никой не може да отрече, че на този етап единствената страна, ангажирала се официално с "Турски поток", е почти фалиралата Гърция. В средата на юни, по време на провеждащия се в Санкт Петербург икономически форум, руският министър на енергетиката Александър Новак и неговият гръцки колега Панайотис Лафазанис подписаха междуправителствен меморандум за сътрудничество при строителството на продължението на газопровода. Съгласно документа ще бъде създадена съвместна компания "Южноевропейски газопровод", в която по 50 на сто ще имат двете държави. Колкото до Македония и Сърбия, през които трябва да мине трасето, заобикалящо България, засега те дават уклончиви отговори за участието си в начинанието. Което не е никаква изненада предвид факта, че Брюксел открито се противопоставя срещу продължаването на "Турски поток" на територията на Европейския съюз и че двете бивши югорепублики се стремят към него. Комисарят Марош Шевчович, отговарящ за енергетиката, заяви неотдавна, че общността използва 60% от капацитета на руската инфраструктура за доставки на газ, така че трябва внимателно да се прецени дали новите транспортни проекти като "Северен поток – 2" и "Турски поток" изобщо са необходими.
