Народното събрание започна с фалстарт работата си на 9 юли поради липсата на кворум. Първоначално само 106 депутати се бяха регистрирали, но по-късно "цели" 136 влязоха в пленарната зала.
Буквално цяла седмица вниманието на политическите сили бе насочено главно към събирането на подкрепа за конституционните промени и корекциите в Закона за съдебната власт. Стигна се дори дотам, че съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев заплаши, че неговата формация може да оттегли подкрепата си за социалния министър Ивайло Калфин, ако представителите на АБВ не гласуват за промените в основния закон.
В името на съдебната реформа пък правосъдният министър Христо Иванов дойде на крака при депутатите от БСП, за да ги убеди да гласуват за предложенията му. Социалистите обаче останаха непреклонни.
Отношенията между лагерите на привържениците и противниците на реформите в съдебната система определено навлязоха в нов етап на засилени атаки. Според депутата от периферната парламентарна група "Български демократичен център" Светлин Танчев Иванов е убеждавал заместник-председателя на германската комисия по европейските въпроси Хайнц-Йоахим Бархман да не подкрепи България за Шенгенското пространство, докато правосъдната реформа у нас не се осъществи. Информацията бе мигновено отречена от Министерството на правосъдието. Но по-интересното е, че Станислав Анастасов (ДПС) нито я потвърди, нито я опроверга, при все че е присъствал на въпросния работен обяд в края на юни между Христо Иванов с Бархман. На всичко отгоре и самият Бархман изпрати писмо до българското правосъдно министерство, с което опроверга твърденията на Танчев и на практика го уличи в лъжа.
В необявената война между двата лагера се включи от Фейсбук и премиерът Бойко Борисов. С публикация в своя профил той призова политическите сили да не хвърлят излишна енергия в неконструктивни посоки, а да се консолидират, включително и опозицията, за да намерят консенсус в парламента и да подкрепят съдебната реформа.
"За да спрат всички спекулации, разговарях с моя екип от Министерския съвет, които са присъствали на срещите на министър Христо Иванов в Бундестага. Те също потвърдиха, че министърът не се е изказвал срещу приемането на България в Шенген", написа Борисов. Публикацията бе харесана и от Радан Кънев. Пред bTV той заяви, че ако съдебната реформа не бъде направена, сегашното правителство ще изгуби своите смисъл и цел и това ще покаже, че е необходимо ново парламентарно мнозинство, което да прокара промените в правосъдието. На 14 юли хора от реформаторските среди ще излязат на протест с искания за оставка на главния прокурор Сотир Цацаров и за да подкрепят правосъдния (си) министър.
Междувременно си пролича, че покрай официалните изказвания текат и грозни договорки. Поредният пример е от 8 юли, когато депутатите гласуваха дневния ред, по който да работят. По план законопроектът за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление трябваше да е трета точка. Но в крайна сметка тя бе заменена с далеч по-важната по думите на депутата от ДПС Хамид Хамид ратификация за избягването на двойното данъчно облагане с Кралство Норвегия.
Хората от Движението за права и свободи положиха наистина сериозни усилия поправките в норматива за референдумите да не бъдат разгледани. Първо лидерът Лютви Местан призова от парламентарната трибуна те да отпаднат от програмата на Народното събрание. Предложението бе отхвърлено два пъти. Тогава Четин Казак призова третата точка да бъде заменена с друга, която е по-назад в програмата. Но и тази идея бе отхвърлена с 64 гласа "против", 62 "за" и 37 въздържали се. След което Местан смени тактиката и с декларация от името на партията заяви, че България трябва да си направи изводите от референдума в Гърция. По думите му би било добре да се правят обществени допитвания, но не по-експертни теми, а по ценностни въпроси, с които да се коригира представителната власт. Пак според него промените в закона целят налагането на еднопартиен модел на управление у нас.
Всъщност намеренията са да се понижи границата за иницииране на референдуми от 500 на 400 хил. гласа и при провеждането им съвместно с избори да са валидни, ако на тях с "да" са гласували толкова хора, колкото и на съответния вот. Но за Местан тези корекции ще помогнат референдумът, предложен от президента Росен Плевнелиев за изборните правила, да бъде валиден и така да се въведе смесена избирателна система – пропорционална и мажоритарна. Сметките му показвали, че това ще помогне на най-голямата партия ГЕРБ да има пълно мнозинство и да управлява сама.
"Има сценарий за провеждане на еднопартийни управления чрез промяна на изборните правила. Но те се израждат в авторитарни. Тогава МВР ще стане не само лицето, но и душата на съвременна България", подчерта Местан.
Докато той говореше разпалено, лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов отиде до председателя на парламента Цецка Цачева, която водеше заседанието, и й прошепна нещо на ухото. Цачева веднага повери реда в залата на колегата си Кирил Цочев и така Хамид Хамид направи предложението си приоритетно да се разгледа споменатата българо-норвежка спогодба. Още по-изненадващо бе, че то се прие с 51 гласа от ГЕРБ, 20 от БСП, 23 от ДПС, три от Реформаторския блок и един от Българския демократичен център, след като три пъти преди това подобни предложения бяха отхвърлени. Никой не протестира и не пожела прегласуване. Никой измежду лидерите на парламентарните групи не обясни какво наложи тази промяна…
Депутатите приеха и процедурата, по която ще се избира новият омбудсман, тъй като петгодишният мандат на досегашния Константин Пенчев изтича през есента. В кулоарите на парламента социалистката Мая Манолова потвърди мълвата, че е готова да се кандидатира за поста.
