Дълговете на държавните и общинските болници гонят нови рекорди, като към април те са 413 млн. лева. Това показва доклад на здравното министерство, представен от заместник-министъра Бойко Пенков пред парламентарната здравна комисия. По-зле финансово са държавните лечебници, които в края на миналата година са имали да изплащат 342 млн. лева. Големият проблем обаче са просрочените задължения, вече надхвърлящи 160 млн. лева. Доставчиците на медицински продукти имат да получават 118 млн. лв., 57 млн. се дължат за консумативи. Краткосрочните задължения към дистрибуторите на лекарства са 37% от общата сума, което според министър Пенков прави зависими клиниките и всеки месец те са в преговори за разсрочване, за да не бъдат спрени доставките на медикаменти.
В пловдивската "Свети Георги" дълговете са 36% спрямо общите приходи, във варненската „Света Марина" съотношението достига до 63 на сто. Старозагорската болница е с най-големи просрочия – 19 млн. лв., „Пирогов" има да плаща 11 млн. лв., а Александровска болница – 9 млн. лева. Причината е, че големите университетски болници работят по много клинични пътеки, част от които недобре платени, а поддържат и спешни отделения. В тях се отчита и най-голям среден разход за лечение на пациент.
От министерството отчитат, че 11 от държавните болници са в добро икономическо състояние, 12 са относително стабилни, 18 са рискови, а 22 са с лоши финансови показатели. Ръководството на ведомството очаква, че с промяната в начина на финансиране и в управлението състоянието им ще се подобри. Със смяната на директори вече били прекратени множество неизгодни договори за храна и унищожаване на отпадъци.
Анализът посочва и други тенденции – над половината от приходите на държавните и общинските болници отиват за заплати и осигуровки, расте броят на преминалите пациенти, като в същото време намалява средният им престой на легло.
Депутатите от здравната комисия обаче останаха недоволни от представения доклад, като посочиха, че в него липсват изводи и анализ. Председателят й Даниела Дариткова каза, че текстът е разочароващ, тъй като не дава отговори за иначе известни на всички факти. Тя откри и някои грешки в цитираните разходи за заплати. Депутатът от БСП Емил Райнов пък попита защо докладът не казва как са натрупани задълженията и защо са скочили рязко при намаляващ брой на пациентите? Райнов обвини държавата в безстопанственост и добави, че ако така се управлява българското здравеопазване, значи то вече е фалирало. А от Реформаторския блок отбелязаха, че държавните болници поемат тежките случаи, а в същото време някои частни клиники имат по-големи делегирани бюджети.
