Комисия с предизвестен край
Депутатският трибунал за разследване на казуса "КТБ" произнесе предизвестената си присъда. На 7 юли вечерта Временната комисия, председателствана от народния представител от ГЕРБ Десислава Атанасова, качи обемистия си доклад на интернет страницата на Народното събрание. В него на 150 страници, гарнирани с два пъти по толкова приложения, е излята огромна по обем информация, която може да откаже от анализ и най-страстния финансов коментатор.
Времето се оказа без стойност в историята с фалита на КТБ. Близо половин година отне умуването състоятелна ли е, или не, има ли потенциал да бъде оздравена, или да гине. И тя си отиде…
150 милиона падат, падат от небето
Докато разхайтените гърци продължават да се глезят с отстояването на безкрайните си социални придобивки, държавата ни за пореден път се изгаври с българите, и то с най-бедната част от тях.
Но нека се върнем към началото. Правителството на Орешарски, за да докаже левите си тежнения, прие „десятъкът“, удържан на хора с минимална заплата (тогава 340 лв.), да бъде удържан през 2014-а, но върнат през 2015 година. Тази „игра с публиката“ продължи съвсем насериозно, като парламентът я одобри и реши да бъдат заделени и записани в Закона за държавния бюджет за тази година средствата, необходими за покриването на този разход. Така в бюджета цъфнаха едни 150 млн. лв. социална справедливост и бе направен първи успешен опит да се разклати плоският данък. Защо 150?
Край с "циничните" пътеки
Дебатът реални или изкуствено определени са цените на клиничните пътеки върви, откакто те бяха създадени като инструмент за плащане към болниците. През годините някои здравно-икономически лобита успяха да наложат интересите си, в резултат на което системата на финансиране се изкриви до циничност. Например кардиоклиниките, повечето от които частни, се къпеха в пари, докато болниците като "Пирогов", приемащи спешни случаи, се чудеха как да вържат годината с по-малък дефицит. Здравните власти не само не успяха да разрешат проблема, но и системно го изостряха с въвеждането на всякакви лимити, прогнозни бюджети и прочее административно-командни хватки, които може би биха проработили в цех за производство на колбаси, но не и в здравната система, където се борави с живи хора. И се стигна дотам, че 298-те пътеки в пакет вече не удовлетворяват никого.
Пациентите доплащат половината процедури и лекарства от джоба си…
Крах в поръчките. Няма пари!
Знаете ли какво мъчи властта повече от общественото недоволство и опозицията? Липсата на пари. Това е най-голямата болка на всички управници, а българските като че ли са още по-чувствителни на тази тема. Ето, от началото на 2015-а няма мащабни улични протести. Партиите извън управляващата коалиция изпаднаха в девета глуха или се държат така, сякаш опозиция в парламента няма. Но независимо от всичко настроението по високите етажи на министерства и ведомства е някак си минорно. Просто няма пари за раздаване и съответно – за комисиони.
На практика от януари до юни държавата и общините са похарчили за строителство, доставки и услуги само 2.44 млрд. лева.
Уредиха лицензи за софтуера на властта
Точно 69 563 901 лв. ще струва до края на 2017-а софтуерната поддръжка за програмните продукти на "Майкрософт", които ползва държавната администрация. Това става ясно от сключения преди дни договор между Министерския съвет и обединението "ДЗЗД Конгрес", което включва фирмите "ЦАПК-Прогрес" и "Контракс".
Конкурсът за необходимите лицензи бе обявен в края на април, тъй като старият договор за осигуряването им изтече в началото на тази година (виж карето). В него взеха участие "Компарекс България", "Телелинк" и споменатият консорциум "ДЗЗД Конгрес". Колкото и внушителна да е сумата от близо 70 млн. лв., тя е напълно оправдана и реално води до бюджетна икономия в дългосрочен период.
