Държавните чиновници бяха шокирани от нова разпоредба на Министерството на финансите, с която заплатите им за 2016-а се замразяват на сегашните нива. В държавното управление, министерствата и агенциите работят над 110 000 души, а в обществения сектор като цяло са заети към половин милион служители. Голяма част от тези хора не приемат на драго сърце новото "затягане на коланите". Още повече че над портфейлите им е надвиснала и осигурителна заплаха. Здравният министър д-р Петър Москов упорито се опитва да прокара идеята чиновниците, получаващи над 2 минимални заплати (760 лв.) месечно, сами да плащат здравните си вноски. Това би означавало, че служител с доход от 1000 лв. ще се раздели с 35-40 лв. от тях. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин естествено е "против", но колегата му има силни доводи, които се нравят на премиера Бойко Борисов. Москов е пресметнал, че само
здравното ведомство ще спести на бюджета
1.7 млн. лв. годишно.
По всичко изглежда, че за настанилите се на държавната хранилка се приготвя постна и рядка манджа. Разбира се, бюрократите и "чантаджиите", чиято активност често се изразява в това на фиксирана дата да се наредят пред счетоводството за заплати, няма да са особено развълнувани от рестрикциите. Каквото и да се случи, на тях все ще им е добре. Виж, останалите, които всеки ден се "счупват" от работа и имат обидно ниски доходи, едва ли ще стоят кротко и "ще гледат мача" отблизо. Битката за що-годе приемливи заплати и нормални условия на работа в бюджетния сектор започнаха социалните работници, учителите и медицинските сестри. Но вероятно към тях ще се присъединят и други категории.
Въпреки че работят на най-тежкия възможен терен, заплатите на социалните работници са на дъното в йерархията на държавната администрация и не са актуализирани от 3 години. В джоба на редови служител със средно образование от Агенцията за социално подпомагане влизат едва 475 лева. Най-ниският доход там е 388 лева, или само с осем лева над новата минимална заплата. Тоест излиза, че и
социалните работници трябва да кандидатстват
за държавно подпомагане, докато оправят бакиите на хиляди хора. Не стига това, ами работят на бракувани бюра и столове, лятото "се пържат" без климатици, а зимата – зъзнат с духалки. Сега, с писмо до Ивайло Калфин и финансовия министър Владислав Горанов, те поискаха увеличение на заплатите с 20% за Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Главната инспекция по труда. Калфин отговори, че на този етап може да изпълни желанието им само ако направи съкращения във въпросните агенции и така казусът "увисна във въздуха".
Поредния поход за по-високи заплати започват и учителите. И работодателите им, и синдикатите настояват за 20-процентно увеличение, което да влезе в сила още от учебната 2015-2016-а и да продължи със същите темпове до 2020 година. "Надявам се да се намерят средства и да се увеличи заплащането на труда на учителя, което е на последно място в Европейския съюз. Нашата средна работна заплата е 750 – 800 лв., но би трябвало да стане над 1000 лв., което ще е позитивен момент”, коментира почетният председател на Съюза на работодателите в просветата и образованието Самуил Шейнин. От синдикат "Образование" добавиха, че заради ниските си доходи половината мъже и една трета от дамите педагози заработват допълнително като пазачи, шофьори, хотелиери, сервитьори, селскостопански работници или временно в чужбина. "Докато учителите получават 250 евро работна заплата, три пъти по-ниска от колегите им в Гърция, няма да видим специалисти под 45-годишна възраст. С промените в Кодекса на труда ще последва и пенсиониране на около 5 хиляди учители, което ще задълбочи недостига на преподаватели по някои предмети", твърдят експертите. От Министерството на образованието редовно валят обещания за увеличение на доходите, но то все се отлага за по-подходящ момент.
На медицинските сестри в държавните болници също им писна да работят "за тоя, що духа". Повечето от професионалистките стегнаха куфарите си и забегнаха на Запад,
където получават над 1000 евро на месец
независимо дали работят в болница, или се грижат за възрастни хора. У нас средната заплата в бранша е 440 лева и може би главно затова в здравната система са останали едва 25 000 от необходимите 50 000 сестри. Медиците от врачанската лечебница протестираха за достойно заплащане, тъй като основните им трудови възнаграждения рязко се доближили до нивото на минималната заплата. Сестрите поискаха увеличение от минимум сто лева, за да достигнат поне браншовите нива, но им се предлагат едва 30 лева.
Пазарлъците за заплатите на държавните служители ще станат още по-ожесточени след края на лятото. И някой високопоставен държавник може да изгори, ако си е направил криво сметката.
