Навремето, когато съветските лидери посещаваха България, винаги имаше трескава подготовка – преасфалтираха се улици, миеха се тротоари и табели, садяха се цветя и се организираха какви ли не показни събития. Днес страната е част от друг съюз, но маниерите като че ли не са се променили. Запазили са се и даже са се доразвили, след като още отсега се мисли за времето от 1 юли до 31 декември 2018-а, когато за пръв път страната ще поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Вече се правят планове за подобряване на инфраструктурата около летището, за модернизиране на обществения транспорт от и към авто-, жп- и аерогарите, за обновяване на пътната настилка, дори за адаптиране на системата за контрол на трафика… Пресмятат се местата в хотелите и ресторантите, които ще посрещнат десетките хиляди важни особи от Брюксел и държавите членки, изготвят се транспортни маршрути на делегациите и какво ли още не.
С една дума, социалистическите подготовки – пасти да ядат. В рамките на половин година София ще е втората столица на Европа и заедно с всички ползи от това наше задължение ще се наложи да се поемат и негативите. По най-груби разчети привилегията страната да бъде начело на ЕС ще струва поне 70 млн. евро. "Сумата трябва да бъде разпределена в бюджета през следващите години. За сегашната 2015-а обаче не са предвидени държавни пари за подготовката на ротационното управление и точно заради това правителството ще обърне поглед към оперативните програми, откъдето биха могли да дойдат нужните ни средства", съобщи вицепремиерът по координация на европейските политики и административния капацитет Меглена Кунева.
Работата на Съвета на ЕС е организирана на три нива: на политическо ниво – министри, на ниво Комитет на постоянните представители (КОРЕПЕР) и на експертно ниво – председатели на работни групи. Има десет министерски формата, които провеждат между 30 и 50 заседания за шест месеца. Обичайно всеки един е съпътстван и от неформална среща на министрите в държавата председател, на която се водят отворени политически дискусии. Комитетите на постоянните представители пък се събират всяка седмица и подготвят заседанията на Съвета. Колкото до работата на експертно ниво – тя се осъществява в около 200 подготвителни органа, като за шест месеца се провеждат приблизително 1600-2000 официални срещи. В допълнение възникват и различни неформални заседания, както и двустранни и многостранни преговори. Всяко председателство например организира около 130 официални триалози с Европейския парламент. Наред с това има и технически срещи, чийто брой е два-три пъти по-голям от официалните. Така в рамките на половин година могат да се организират средно около 450 мероприятия с Европарламента. Наистина България няма да е домакин на всички тези заседания (някои от тях ще са в Брюксел или Страсбург), но все пак ще се наложи у нас да бъдат планирани по две и повече събития дневно.
Като цяло общият брой на гостите, които ще посетят София по време на председателството, ще е между 20 хил. и 30 хил. души. Някои от тях ще са по два, три, а и повече дни в града. За всички тях е необходимо да се предвиди превоз, настаняване, кетъргинг, конферентни зали и т.н. Заложено е – чрез наем, закупуване или спонсорство, да се осигурят леки автомобили, микробуси, автобуси и специални придружаващи превозни средства за делегациите. С временни трудови договори и доброволци пък ще се набират необходимите шофьори.
Ще трябва да се извърши и анализ за настаняването на делегациите според видовете събития, както и според ранга на участниците (луксозни апартаменти, стандартни стаи…). Общо взето, през този период хотелите в столицата ще са ангажирани на максимум и нищо чудно цените да скочат значително. Същото е и с кетъринг услугите, при които максимата "ден година храни" ще е валидна цели шест месеца. В случая обаче късметлиите ще бъдат определени чрез обществени поръчки, така че не всички ще усетят от европейската благодат.
Не на последно място е необходимо да се осигури съответното осветление, климатизация, аудиовизуална екипировка, кабини за превод за конферентни зали, услуги за почистване, фотокопирни и печатни машини, куриерски услуги, видео- и фотозаснемане… Така че в организацията ще бъдат ангажирани всевъзможни фирми.
Отделно от официалните лица са журналистите, които за официалните събития ще са около 100, но техният брой може да достигне и 400 – в зависимост от обсъжданите теми. В София следва да се базира Пресцентърът на Българското председателство. За него ще бъде създаден специален сайт, а на страниците на всички министерства ще се организират рубрики. Говорители ще отговарят за предоставянето на информация, за организиране на пресконференции, оказване на помощ на медиите и за изготвянето на прессъобщения. Същевременно ще се увеличи присъствието на български журналисти в Брюксел за отразяване на тамошните събития.
Ако погледнем практиката на други страни, става ясно, че за нормалното протичане на ротационното председателство са необходими между 1000 и 1300 експерти по политиките на Евросъюза, както и около 300 души технически персонал. Но тъй като в иначе многочислената ни администрация толкова можещи и знаещи чиновници няма, ще бъдат назначени нови. По думите на вицепремиера Кунева имаме нужда от поне 500 нови държавни служители, като 300 от тях ще работят в София, а останалите – в Брюксел. И след като никой не очаква въпросните чантаджии да са експерти на ниво, са предвидени и куп обучения по чуждестранни езици, лидерски и комуникативни умения, за политиката на ЕС и други. Изчислено е, че курсовете ще струват около 6.2 млн. лв., които ще бъдат осигурени чрез оперативната програма "Добро управление".
Неприятното е, че у нас не съществува официално разписана съпоставка на образователните степени с нивата на владеене на чужди езици и няма как обективно да се определи кой колко може. Разчита се основно на личната самооценка. Затова до края на тази година ще бъде подготвено предложение за централизирана външна система за проверка за владеенето на английски и при необходимост на френски език.
Ключов момент
Няколко важни политически събития попадат в периода преди и по време на провеждането на Председателството на България. Именно тогава ще е най-активната подготовка за следващите избори за Европейски парламент и комисия. Което ще доведе до значителен обем законодателни предложения. По това време се очаква да започне и работата по подновяването на стратегическите документи на Европейския съюз за периода след 2020 г. (включително и нова стратегия за развитие и нова многогодишна финансова рамка).
Следващите редовни парламентарни избори в България също ще съвпаднат с провеждането на Председателството през 2018-а. Ще е необходимо да се отчете и вътрешнополитическата ситуация във Великобритания – евентуалното провеждане на референдум за членството в общността.
