Родопите бяха огласени от стотици каба гайди. Четири лъча с по сто гайдари потопиха с музиката си поляните в планината След девет години прекъсване, в петък (17 юли) така започна съборът на народното творчество и животновъдството "Рожен 2015". И така до неделя. Той продължава традициите на Националния фолклорен събор "Рожен", който се проведе за последно през 2006-а, а историята ме надхвърля цял век. Легендата говори, че капитан Петко Войвода е дал идеята за обединяване в един голям събор на четирите летни празника в района на Рожен. Началото е поставено през 1898-а по инициативата на отец Ангел Инджов, съратник на Петко Войвода. Свещеникът-бунтовник е активен член на Македоно-Одринската революционна организация, осъден от военен съд в Турция на 15 години затвор и заточение, но освободен с амнистия през 1902 година. Изследвания на историци от Държавния архив в Смолян показват, че съборът е имал своята роля в освободителното движение. На Рожен в миналото се срещат и хайдушките дружини, които чертаят планове за освобождение и за присъединяване на откъснатите територии към България. Неведнъж тук се събирали и четниците на Пею Шишманов, обясни пред медиите Зоя Начева, директор на архива в Смолян.
Един от запомнящите се събори от онези бунтовни години е събирането през 1908-а, когато на Рожен се долавя и оптимизмът на българите, подхранен от събитията около младотурската революция. В архива в Смолян се съхраняват оригинални снимки от събора през тази година, на които редом с цивилното население се виждат български и турски войници и офицери, охраняващи границата. До 1912-а на Рожен са се събирали родове и приятели, останали от двете страни на границата. На поляните пристигали гости от "Стара България", както родопчани тогава наричали своите събратя в освободените вече земи. В съборните дни се отваряла границата, която до 1912-а минавала именно по билото на Рожен.
Присъствието на хайдути на събора е запазено и в родопския фолклор. Гайдарят Костадин Илчев, основател на "101 каба гайди", разказва за пята от Георги Чилингиров, един от най-известните български народни певци, песен за комитите. Споменатите в песента Хвойньо и Лютата са сред емблематичните комити на Родопите. "Хвойньо Войвода е свирил на гайда, виждал съм неговата гайда заедно с ножове и пищови", твърди Илчев. Синът на Хвойньо Войвода-Аспарух, продължил гайдарската традиция, той е бил един от изпълнителите в оркестър "100 каба гайди". Първата проява на именития оркестър е свързана с по-новата история на Роженския събор. "100 каба гайди" зазвучават пред публика на събора на Рожен през 1961 година. Организаторите на събитието очакват десетки хиляди посетители. Сигурността им е осигурена от над 200 полицаи и 100 частни охранители.
В таз годишния събор се запазва фолклорния елемент и се да вписват нови. В програмата на събитието е включен фолклорен конкурс, в който ще участват певци, инструменталисти, танцьори, ансамбли и състави от цялата страна. За първи път, тук се прави Алея на занаятите и животновъдството, на която ще бъдат показани традиционни производства като грънчарство, ножарство, медникарство, тъкачество, дърворезба и други. Над 60 занаятчии ще разгърнат щандове, показвайки и на живо технологии на изработка. Около 300 животни от 30 породи ще се представят в животновъдните изложения на събора. Предвижда се демонстрация за сравнение на технологии за производство на сирене отпреди 500 години и по съвременни рецепти в мобилни мандри. Ще има оръжейна експозиция и дори ще чуем да гърмят оръжия от времето на комитите.
