Само за пет години платената сателитна телевизия се превърна от прохождащ и маргинален бизнес в хегемон на пазара. И единственото, което сега правят старите кабелни оператори, е да наблюдават безучастно бързото развитие на сегмента, който е основно в ръцете на БТК ("Виваком") и "Булсатком". От септември 2014-а в голямата игра с чиниите влезе и "Мобилтел", така че конкуренцията вече е сериозна. Въпреки това още дълго на лъвския пай от бизнеса ще продължат да се радват споменатите две компании. Те прибират около 62% от общите приходи в бранша, или малко над 123 млн. лв. без ДДС. Сателитни чинии на БТК и на "Булсатком" ползват 45% от всички абонати на платена телевизия у нас, а те са общо 1.83 милиона. Конкретно броят на потребителите на спътникови услуги бележи ръст от 7.1 на сто и като цяло вече изпреварва клиентите на кабелните оператори.
Общо 265 млн. лв. са приходите от услуги за пренос и разпространение на радио и телевизия в България през 2014-а. Те се увеличават с 3 на сто спрямо предишната година. Най-висок ръст се наблюдава при приходите от услугите на едро за пренос на радио- и телевизионни програми (37.4%), които достигат 66.4 млн. лева. Понижение от 6.2% се отчита при постъпленията от самостоятелно предлагане на кабелна телевизия.
Другият бързоразрастващ се сегмент от пазара е IP телевизията. Към 31 декември 2014-а са били регистрирани 133 предприятия, които предоставят IPTV. Но едва 33 от тях реално са развивали тази дейност. А други пет фирми са заявили пред Комисията за регулиране на съобщенията, че възнамеряват да я започнат през тази година. Конкуренция обаче е само привидна. В действителност само девет от действащите в момента компании имат собствена платформа, докато останалите закупуват IPTV услугата и затова до голяма степен са зависими. А още по-важното е, че 93.1% от потребителите на IPTV (които са общо 190 хил.) са абонати на двете най-големи предприятия в сектора – БТК и "Мобилтел". Техният дял дори се увеличава с 0.5 процента. В същото време, според експертите, именно интернет телевизията ще претърпи най-бурно развитие в близко бъдеще. Показателно е, че клиентите на тази услуга се увеличават годишно с по 30-40 на сто.
На другия полюс е старата кабелната телевизия, която завладя българските домове през 90-те. При нея нещата вървят на замиране, като най-показателното е, че за поредна година десетки фирми са подали заявление до КРС за прекратяване на дейността си. На пазара вече са останали 279 оператори, използващи кабелни мрежи, но едва половината от тях имат шанс да оцелеят, тъй като останалите не предлагат цифрово приемане и услугите им са с доста ниско качество. Те оперират в малките населени места, където изискванията на потребителите не са толкова големи, но независимо от това трудно ще успеят да се преборят с навлизането на сателитната телевизия.
Ярко доказателство за трудностите на кабеларките е, че на фона на общия ръст на потребителите на платена телевизия (с 4.9%) при тях има спад от 1.7 на сто. Приходите им също се свиват – до малко над 73 млн. лв. (37% от общия оборот в сектора).
Въпреки негативната тенденцията преди дни се видя, че от кабелната телевизия все още може да се спечели. На 29 юли бе оповестена най-голямата за последните години сделка в бранша – между "Мобилтел" и "Близу". Двете страни са се споразумели да не разкриват детайли за цената й. От телекома съобщиха само, че са постигнали съгласие за придобиване на 100% от кабелния оператор, който е собственост на EQT V.
"Виждаме огромен потенциал в силно растящия пазар на фиксирани услуги", коментира Алехандро Платер, който на 1 август стана главен изпълнителен директор на собственика на "Мтел" – Telekom Austria Group. Шефът на "Близу" – Харалд Рош, пък е на мнение, че сделката ще позволи на кабеларката да предложи пълния спектър от мобилни и фиксирани телеком продукти. "Това ще доведе до големи възможности за бъдещ растеж", заяви още Рош. Придобиването обаче се очаква да стане факт чак през четвъртото тримесечие на тази година, тъй като е необходимо да се получи разрешение от регулаторните органи. По всичко изглежда, че проблеми няма да има, защото пазарат на кабелна телевизия е достатъчно фрагментиран, а делът на "Мобилтел", след закупуването през 2010-а на "Мегалан" и "Спектрум Нет", е сравнително малък.
Разглеждайки бизнеса с платената телевизия, няма как да не обърнем внимание и на ефирните програми, които се получават напълно безплатно. Любопитна е констатацията на Комисията за регулиране на съобщенията, че преминаването от ефирно аналогово към цифрово разпространение на радио- и телевизионните програми у нас през септември 2013-а не е оказало ефект на пазара на платените услуги. На практика проникването на платената телевизия (кабелна телевизия, сателитна телевизия и IPTV) сред домакинствата към 31 декември 2014-а увеличава дела си с 3 процентни пункта спрямо предишната година и достига почти 62 на сто. Едновременно с това е налице тенденция за непрекъснато намаляване на броя на зрителите на ефирна телевизия. По данни на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори едва около 16 % от домакинствата приемат безплатния сигнал от цифорвите мултиплекси.
Право да осъществяват наземно цифрово радиоразпръскване в страната имат общо пет предприятия, като мрежите на четири от тях са с национално покритие – "НУРТС Диджитал", "Фърст Диджитъл", "HD MEDIA SERVICES" LTD и "Булсатком", а мрежата на "НУРТС България" е само за територията на София. Но от тях само НУРТС България", дъщерното му дружество "НУРТС Диджитъл" (които преди по-малко от месец бяха придобити от БТК) и "Фърст Диджитъл" реално осъществяват търговска дейност.
Чрез една от мрежите си с национален обхват "НУРТС Диджитъл" излъчва пет телевизионни програми – BTV, NOVA TV, TV 7, NEWS 7 и BULGARIA ON AIR. "Фърст Диджитъл" пък излъчва четири програми на обществената телевизия – БНТ, като две от тях са с HD качество. Общият капацитет за излъчване на двете предприятия обаче е до 24 телевизионни програми, което означава, че три четвърти от възможностите стоят неизползваеми, при все че Съветът за електронни медии е лицензирал 28 програми за наземно цифрово телевизионно разпространение. Обяснението, разбира се, е свързано с пари. Телевизиите предпочитат да събират такси от кабелните и сателитните оператори за излъчването на програмите им, вместо да плащат на мултиплексите за разпространяването им чрез цифровия ефир. Нагледен пример в това отношение е TV7, която от тази седмица вече не се излъчва безплатно през цифровите мултиплекси. От промяната в крайна сметка губят потребителите, но едва ли нещо ще се промени.
Услугите "Pay-per-View"(PPV) и видео по поръчка (VOD) придобиват все по-голяма популярност напоследък. Те се предлагат от предприятията, предоставящи кабелна телевизия и от IPTV доставчиците, като броят на уникалните абонати, които поне веднъж са ги използвали, е 7141 за PPV (ръст от 250%) и 30 хил. за VOD.
Монополи овладяват пазара
Тихо, почти незабелязано, но изключително бързо се трансформира бизнесът с доставката на интернет и телевизия у нас. Силно раздробеният до неотдавна сектор все по-чувствително се концентрира в ръцете на няколко големи играчи. А какъв е резултатът от липсата на сериозна конкуренция и хегемонията на монополите добре знаем всички.
Да вземем доставчиците на интернет. Лицензионните режими за тяхната дейност бяха отменени преди повече от 15 години и в сектора се оформи жестока конкуренция. Десетки и дори стотици малки фирми се впуснаха в надпреварата за клиенти, като единственото средство за успех бяха по-високите скорости за достъп до световната мрежа и по-доброто обслужване. Така България се нареди на челните места в класациите за качество на интернет. От 2010-а насам обаче нещата започнаха да се променят. Един по един малките квартални доставчици бяха погълнати от по-големите, а те на свой ред бяха придобити от най-големите телекомуникационни компании. Ето и един пример – след 2005-а "КейбълТел" и "Евроком" се превърнаха в най-големите фирми на пазара, като погълнаха редица по-малки доставчици. Усетили ползата от окрупняването на бизнеса през 2010-а двата иначе основни конкурента се обединиха в една компания – "Близу". А само преди дни тя, със своята около една четвърт от пазара на платена телевизия и интернет, стана част от "Мобилтел". Картинката съвсем се изяснява, като припомним, че преди няколко години въпросният телеком купи по същия начин други два основни интернет доставчика – "Мегалан" и "Спектрум Нет".
