Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Слабото търсене на петрол и на въглища доведе до по-ниски котировки на компаниите, занимаващи се с техния добив и преработка. Това движение повлече надолу цените и на другите акции, търгувани на фондовите борси. Ето защо водещите индекси на Щатите и на Германия – Down Jones и DAX, се оцветиха в червено.
Политическото напрежение в съседна Турция расте, след като проведените наскоро избори ясно показаха, че доверието в управляващата сега партия се е сринало и тя едва ли ще може вече да управлява самостоятелно.
И Украйна най-вероятно ще изпадне в неплатежоспособност, подобно на близката ни Гърция и на далечната Пуерто Рико.
Гърция приема ударно нови закони, за да угоди на кредиторите и да се споразумее за трети спасителен план. Пазарните участници забелязват желанието у политиците, но отчитат и състоянието на отслабената икономика на южната ни съседка и се съмняват в способността й в скоро време да се изправи на крака и да си върне дълговете.
Геополитическото напрежение, в съчетание с ниските цени на основните енергоизточници понижава прогнозите за скорошно ускоряване на инфлационните процеси. Намаляват се и залозите за скорошно покачване на лихвите в САЩ. Това са основните причини за покачване на цените на държавните книжа на водещите азиатски, европейски и американски икономики. В отбора на печелившите намериха място книжата и на Полша, на Чехия и Румъния, както и на прибалтийските републики. В отбора на губещите се оказаха Гърция, Турция, Русия, Колумбия, Бразилия и Мексико, чиито книжа бяха разпродадени.
Цената на българските книжа беше основно повлияна от близостта ни до основния епицентър на несигурност. Ето защо в началото на седмицата те бяха изкупени – в резултат на оптимизма и еуфорията, породени от скоростта, с която гръцкият парламент прие някои от очакваните закони, но в края на седмицата, след трезвата преценка, че ситуацията около нас като цяло никак не е „розова“, бяха продадени. В резултат те завършиха седмицата на нивата от края на предишната.
Доходността на най-дългосрочната ни еврооблигационна емисия с падеж през март 2035 г. продължава да гравитира около 4.04% на годишна база. Доходността на другата ни емисия с падеж през март 2027 г. се понижи до 3.28% в началото на периода, а след това отново се върна на нивата от края на предишната седмица – 3.33% на годишна база. Доходността на бенчмарковата ни емисия с падеж през септември 2024 г. в момента отново кръжи около 3.03% годишна възвръщаемост, след като в началото на периода беше потънала до 2.98% годишно. Стабилно стоят и по-краткосрочните ни глобални облигации. В края на изтеклата седмица те се търгуваха на нивото от 2.43%, както беше и в края на предишната седмица, макар че в първите дни на периода беше "олекнала" до 2.4% на годишна база. Сякаш е хвърлила котва на кота 0.6% най-краткосрочните ни, търгувани на международните пазари книжа с падеж юли 2017 година. Вече втора седмица те упорито не отлепват от това равнище.
Вътрешният междубанков вторичен пазар на ДЦК безропотно следваше нивата на книжата ни, търгувани на външните пазари. Основната причина за това се крие във факта, че вече трети месец Министерството на финансите не емитира нов държавен дълг на вътрешния пазар. Летните месеци на годината се оказаха мъртви за първичния пазар на държавни книжа, в резултат на което страда и вторичният. На него 10- и 7-годишните книжа се котират при 3.03 и 2.43%, каквито са нивата на съответните външни емисии.
