"Не може да остава впечатление за някакво съглашателство, защото нищо не е приключило окончателно". Така министърът на правосъдието Христо Иванов пред БНТ коментира решението на политическите лидери да оттеглят първия проект за промени с конституцията и да внесат нов, който да бъде подкрепен от ГЕРБ, РБ, ПФ, ДПС и АБВ.
След продължителни дебати Реформаторите и ДПС си стиснаха ръцете и се обединиха около разделението на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска, възможността Висшият адвокатски съвет да сезира Конституционния съд, както засилване на ролята на Инспектората. Отпаднаха обаче тайното гласуване при избора на магистрати, мандата на ВСС, идеята главният прокурор да бъде изслушван от парламента и разделението на Инспектората.
Все пак правосъдният министър е доволен, че в новия проект се запазва "сърцевината на предложенията", внесени от мнозинството през май. Според него двете колегии, на които се разделя ВСС – на прокурорите и на съдиите, няма да се капсулират, както твърдят от БСП, защото се запазва "парламентарния компонент" – избора на 6 прокурори и 5 съдии във съвета от парламента.
Според Христо Иванов постигнатото споразумение за промени в основния закон е изключително добър междинен резултат, защото реформата продължава и минава на следващо ниво. По думите му, това позволява конституционните промени да минат на първо четене в парламента, а отложените промени да бъдат обсъдени между двете четения на законопроекта.
"Минаваме на второ ниво на играта. Постигнахме много високо на сигурност, че тези промени ще минат, тъй като подписалите този проект много трудно ще се отметнат", коментира министърът.
Той обяви, че е готов да хвърли оставката, но едва след като завърши съдебната реформа и допълни, че целта е смяна на статуковото и изчистване на "гнилите ябълки" от системата. Иванов не отрече възможността Конституционният съд да бъде сезиран заради конституционните промени и не се ангажира със срок кога ще бъдат гласувани промените.
