"Мисля и се надявам, че когато дойде време за другите теми, те ще се постараят да компенсират своето отсъствие от терена на съдебната власт", каза Иванов.Правосъдният министър Христо Иванов не е песимист, че промените в Конституцията, около които в крайна сметка успяха да се съберат 180 подписа на депутати, ще бъдат отхвърлени от Конституционния съд (КС), сочи "Правен свят".
По време на горещите дебати през седмицата за компромис по поправки в основния закон, от ДПС решиха да подкрепят предложението за разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии, като в квотата на съдиите да преобладават членовете, избрани от самите съдии, а в прокурорската колегия шестима членове да са избрани от парламента, четирима, избраните от прокурорите, един от следователите и главният прокурор. Запази се и идеята именно двете колегии да решават кадровите въпроси във ВСС. По този повод Христо Иванов коментира днес, че това са "най-ключовите елементи на пъзела" и макар първоначалният проект за промени да беше много орязан, е запазена същината му. По предложение на ДПС, вносителите на този окончателен законопроект се съгласиха по него да се произнесе и Конституционният съд.
Според Христо Иванов това решение е важна политическа заявка, защото позволява подобно питане да се случи по достатъчно прозрачен начин, а не от "засада". Той обаче подчерта, че КС е много специфичен инструмент с политически измерения, в който и в съвсем близкото минало е имало заигравки.
"Аз съм сигурен, че конституционните съдии ще бъдат много внимателни как ще подходят към тази материя, особено в този чувствителен момент, в който говорим за материя, която вчера се превърна в законопроект за конституционни промени. Самият КС е в навечерието на промяна на ¼ от състава си, така че ситуацията е изключително крехка", каза министър Иванов пред "Нова телевизия". Той отказа да предрича какво ще бъде решението на КС, но не очаква и да бъдат отхвърлени всички предложения.
"Каквото и да реши Конституционният съд, ние ще го прочетем много внимателно и ще си направим изводите", добави Иванов и изрази надежда реформата по отношение на Конституцията да приключи до края на септември.
В питането си до КС народните представители описват различните мнения в обществото и сред юристите относно възможността единният конституционен орган ВСС да бъде разделен на две колегии, като казват, че според едното мнение е възможно да съществува такъв конституционен орган ВСС (Пленум на ВСС) и наред с него – две колегии, съставени от членовете на ВСС по право и избрани от органите на съдебната власт и Народното събрание.
Цитирано е и решение 8 на Конституционния съд от 2005 г., в което се приема, че "промени в конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, … които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акцент или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание…".
Другото мнение е, че е конституционно недопустимо да съществува ВСС като самостоятелен орган и наред с него – съдийска и прокурорска колегии, всяка със самостоятелна компетентност. "Формирането на два конституционни органа има за последица "изземване" или "дублиране" на функции и правомощия на съществуващ вече орган. По този начин се променят конституционните правомощия на конституционен държавен орган", аргументирано е и това становище, като в негова подкрепа е цитирано Тълкувателно Решение №3 от 2003 г. на КС. В тази връзка са включени и част от мотивите към решение №13 от 2002 година на КС. Според тях общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите не са конституционно предвидени органи на съдебната власт. Те могат да се създават доколкото са необходими за уеднаквяване на практиката по приложение на законите и повишаване на квалификацията на магистратите. "Те обаче не могат да се превръщат в кадровици на съдебната система", се посочва в текста.
Другият въпрос към КС е за ролята и мястото на прокурорите, като част от съдебната власт, при формирането и функционирането на ВСС. От една страна депутатите посочват, че независимостта на съдебната власт е независимост на съдиите и тя ще се гарантира като се обособи отделна съдийска колегия, като в нея избраните от общото събрание на съдиите магистрати трябва да са повече от посечените от парламента. Тази теза е подкрепена със Становище 10/2007 г на Консултативния съвет на европейските съдии към Съвета на Европа, според което ВСС трябва да се състои от членове, които в мнозинството си са съдии.
Другата гледна точка е, че няма пречка мнозинството в кадровия орган на съдебната власт да са съдии, но прокуратурата е част от независимата съдебна власт и прокурорите и следователите също трябва да участват във формирането на дейността на ВСС.
"Организацията, функциите и правомощията на прокуратурата трябва да бъдат гледани през конституционната рамка на съдебната власт. Поставя се въпросът доколко е приемливо да се допуска усилено политическо въздействие върху управлението на прокуратурата през дейността на прокурорската колегия", се казва в искането.
Правосъдният министър коментира днес, че след приключването на реформата по отношение на Конституцията, най-важният процес, който следва е измененията в Закона за съдебната власт, в който да бъдат разработени "конкретни инструменти", които да подобрят подбора на кадри сред магистратите и проверките за почтеността им. За тези промени Иванов каза, че очаква подкрепа и от тези политически сили, които не подкрепиха промените в Конституцията. Встрани от дебатите за поправка в основния закон останаха БСП и "Атака", които се обявиха против каквито и да било промени.
"Мисля и се надявам, че когато дойде време за другите теми, те ще се постараят да компенсират своето отсъствие от терена на съдебната власт", каза Иванов.
