България отново се появи на автомобилната карта на Европа. Големите производители на авточасти се вгледаха в заводите ни и показват устойчив и нарастващ интерес към тях. Ако успеем да осигурим достатъчно квалифицирани кадри, можем да очакваме и други фирми да ни обърнат внимание, а не гръб.
В момента компаниите у нас произвеждат разнообразни компоненти за двигатели, електроника, тапицерии, седалки, кабели и други части. Според някои оценки пазарната стойност на тези изделия е около 2.5 млрд. лева. Това дава основание на немалко анализатори да твърдят, че успехът на икономиката ни може да дойде най-вече от такива продуктови ниши, а не да залитаме по грандиозни проекти.
Бавно и полека страната ни "проби" в производството на авточасти. Вече се изпълняват поръчки на почти всички големи европейски компании за автомобили. А през последните две години повече от половината от откритите у нас производства са именно за авточасти и аксесоари. Няма да е пресилено, ако кажем, че от всеки десет автомобила, които се движат и произвеждат в Европа, в осем са вложени компоненти, изработени в България.
След "Булгаррено" в Пловдив и сглобяването на "Москвич" в Ловеч преди години единственият завод за сглобяване на автомобили у нас сега е плодът на съвместна инвестиция между българската "Литекс моторс" и китайската "Грейт уол". В предприятието им край ловешкото село Баховица, което работи от февруари 2012 г., са инвестирани над 80 млн. евро. От фабрика излизат модели от марката "Грейт уол", а над 200 работници се грижат за окомплектовката им. Първите пикапи поеха към Италия още през есента на 2013-а.
Макар в завода край Ловеч да се сглобяват леки коли основно за износ, които не са особено познати на българите, в този престижен сектор на машиностроенето ни вече работят над 40 компании. В тях пък са заети 20 000 работници, а по неофициални данни в последните пет години износът им се оценява на около 1.8 млрд. лева. Това означава, че почти всички големи производители влагат в моделите си детайли, измайсторени у нас: "Фолксваген", БМВ, "Рено", "Ауди", "Порше", "Мерцедес", "Форд", "Волво", "Пежо", "Дачия" и други. Индустрията се разраства, а и интересът на нови такива компании за вложения и бизнес у нас се запазва, уверяват от Агенцията за инвестиции.
От началото на века страната ни бавно и полека привлича чуждестранни компании, произвеждащи автомобилни части. Съчетанието между евтина работна ръка и ниски данъци, членството в Европейския съюз и валутата с фиксиран курс към еврото бяха в основата на този интерес. Не е без значение и удобното ни местоположение, което допълнително привлича погледите им върху България като възможност за инвестиции, най-често "на зелено". Тя е привлекателна за тях и като база с ниски технологични разходи. И в добавка – едно дружество по-лесно избира къде да построи предприятие, ако наблизо вече има подобни производства.
Особено добре е представен сегментът "Кабели и кабелни системи". В Карнобат, в Сливен и Мездра японската корпорация "Сумитомо електрик" прави части за "Фолксваген", "Ауди" и "Шкода". Друг гигант от Страната на изгряващото слънце – "Язаки", произвежда в Ямбол и Сливен кабелни системи за "Рено" и "Форд". Мениджърите й обмислят да разкрият и нов завод около Пловдив. В тази група влизат и турските фирми "Нурсан отомотив" и "Атес".
Сред най-новите инвестиции са тези на германския производител на кабелни системи "Нексанс аутоелектрик", която построи завод в Плевен. Компанията разработва и произвежда кабелни системи и компоненти за водещи автомобилни компании и тукашната й фабрика ще работи изцяло за марката BMW.
Друга немска компания – "Бер-Хелла термоконтрол", се настани в халетата в икономическата зона в Божурище, край София. Там тя прави уреди за управление на климатични инсталации на автомобили. Подготвя се и развоен център. Планира се инвестиция за около 42.5 млн. лева. "Бер-Хелла работи за "Фолксваген", за "Дженеръл мотърс" и "Ауди", както и за елитни марки като "Порше", "Ламборгини" и "Бугати".
Още едно германско дружество – "Витте аутомотив", се настани трайно в Русе и вече изгражда тук втори завод за заключващи системи за автомобили. Първият етап на проекта е за 10 млн. евро, а основният растеж ще бъде тук, поясни Томаш Индра, управител на "Witte България". Сред клиентите му са повечето автомобилни производители в Европа.
Нови заводи построиха немалко и от другите работещите у нас компании. Крайдунавският град привлече и френската "Монтюпе" (алуминиеви компоненти и части за двигатели за "Ауди"), която инвестира над 71 млн. лв. в две производствени халета в Русе. Основни клиенти на завода са: "Рено", "Пежо", BMW, "Форд" и "Волво".
Части, произведени в България, има дори в "Порше". В индустриалната зона край Раковски, в завода на немската "Иксетик", която вече е част от канадската Magna International, се правят метални изделия за скъпите спортни автомобили. Инвеститорите вече припознават икономическата зона край Пловдив като атрактивно място за производство на авточасти – най-вече с добрата инфраструктура, с близостта си до магистрала и до летището в града.
Световният производител на седалкови системи и системи за автомобилния интериор "Грамер" също е намерил мястото си у нас още от 1997 г., когато е построен първият му завод. Американската Johnson Controls има повече от 500 инженери в София, които създават контролни автотабла и електроника. Южноафриканската компания ALC пък се установи в Ихтиман, където ще се правят тапицерии за седалки на емблематичния "Мини Купър". Това е втората производствена мощност на дружеството у нас след тази в Мусачево.
Инвеститорите определено стъпиха и върху опита, който имаха у нас в сферата на електрониката и компютърната техника. Това помогна на белгийската EPIQ – тя създаде завод за авточасти, използвани в електрониката на леките коли, още през 1997-а. Тогава тя приватизира фалиралото държавно предприятие в Ботевград. През 2009-а пък фирмата беше купена от филипинската IMI.
Няколко турски фирми също пренесоха част от производството си у нас. Изделията им са ориентирани основно за европейския пазар. "Стандард профил" разшири производството си в Стара Загора и прави каучукови уплътнители за "Опел". Мениджърите на "Теклас холдинг" обмислят планове за трети завод за каучукови и пластмасови изделия. Заводът на "Шишеджам" в Търговище пък произвежда автомобилни стъкла.
За всички е ясно, че едва ли някога отново ще се върнем до сглобяването на автомобили в България. Но нищо не ни пречи да се превърнем в "Меката на авточастите" и това общо е начин да се промени съдбата на най-бедната страна в Европейския съюз.
Най-известните модели български автомобили са "Булгаррено" 8 и 10, които се сглобяваха в края на 60-те години в Пловдив по договор с френската компания "Рено". Продукт на този проект беше и спортният автомобил "Булгаралпин".
От поточните линии в Ловеч слизаше друга легендарна марка за социализма – съветският "Москвич". От 1967 до 1990 г. там са сглобени 304 297 броя.
Третият опит да "правим" автомобили бе през 1995-1996 г., когато в бившия завод за дизелови двигатели във Варна бяха сглобени 2200 бройки "Роувър Маестро". Тежкото икономическо положение, когато управляваше правителството на Жан Виденов, предопредели неуспеха на инвестицията на британците.
СПЪНКИ
Демографията и липсата на работна ръка, както и местната конкуренция, са основните заплахи пред инвеститорите, отчита Агенцията за инвестиции. Чуждестранните компании добавят и проблеми като бюрокрация и лоша инфраструктура, които все още плашат някои от производителите. Никой вече не пропуска и некачествената образователна система. Не са малко и оплакванията от липсата на стратегия за насърчаване на растежа в автомобилната индустрия, било чрез данъчни облекчения, или чрез субсидии, които да позволят на България да се изравни със своите конкуренти.
