И като се замисли човек, трудно може да си обясни, защо в условията е залегнало изричното условие дружествения капитал на бъдещия концесионер да бъде толкова висок. Та нима фирма с по-малък капитал, но с ясна програма за инвестиции и заетост, не би била подходящ кандидат…?! Ако пък аргументът са гаранциите за бъдещи инвестиции, защо те не са предвидени в условията? Странно е, че разкриването на работни места или едва 20% тежест в оценката на предложенията. Нима това не е един от най-важните въпроси, които би трябвало да занимават кмета на дадена община?
Нещо повече – в докладната на Найденов изрично е записано: „Към концесионера не се предявяват изисквания за работни места, но той може да включва такива в предложението/офертата си и те ще бъдат включени като негови задължения в концесионния договор“.
Работните места за кмета на Горна Малина не са задължителни. Но едногодишният гратисен период плащане на концесионна такса безспорно е включен. Така както е задължителен 30 годишния срок на самата концесия.
А справка в националния концесионен регистър показва, че толкова дългогодишна концесия за общински водоем досега не е сключвана. Максималният срок е 25 години, но в повечето случаи контрактите за другите общински язовири варират между 10 и 15 години. С какво тя е по-различна от другите, очевидно ще разберем след като видим коя фирма ще сключи договора за нея.
2. Сделката беше завършена в началото на тази година, когато стана ясно, че фирмата на хонконгските милиардери, са купили 80% от голфигрището на Гергов за 7 млн. евро.Самият той е задържал 20% от собствеността на компанията, която управляват двама директори – представители на хонгконгските милиардери и самият Гергов. Освен това бизнесмените от Хонгонг са започнали да изкупуват земи в съседната община – Елин Пелин. Но за разлика от Гергов те са платили за 300 дка земя 750 хил.лв., или по 2.5 лв. на квадратен метър, а не по цената, по която е плащал той – по 6-14 стотинки за квадрат…?!
Очевидно днес има разрастване на апетитите и към съседните територии. Така
….
