В най-горещите дни в края на юли, когато депутатите решиха на юруш да свършат всичко несвършено през сесията, в Народното събрание настъпи истинско стълпотворение. Точно тогава граждани от различни краища на страната – предимно пенсионери, тръгнаха на разходки из сградата на съединението. Специално определен човек от пресцентъра ги развежда и им показва къде избраниците им обядват, къде пият кафе, стаите на парламентарните групи, от балкона пък могат да погледат и какво става в пленарната зала. Това са избиратели, пред които разноцветни депутати си пишат актив, устройвайки им екскурзии в законодателния храм. Понякога дори ги водят да похапнат депутатски кюфтенца или да си купят, макар и малка, минерална вода от депутатския бюфет. Разбира се, гостите не пропускат да посетят и депутатските тоалетни. Но най-вече им се показват самите народни представители – групово и поотделно, както навремето показваха панаирджийските мечки.
На пръв поглед всичко изглежда смешно-демократично, но всъщност си е най-обикновен евтин популизъм. Докато гостите гледат представлението в залата или поредната изложба в кулоарите, някъде извън сградата се договаря това, което трябва да се случи. Зрелища за народа колкото щеш, за да не мисли за безкрайните проблеми. Магистрали, площадки, градинки, огради около плажове… Помним и че хеликоптери летяха над чашите на язовирите, за да снимат незаконни палати. Но след като мина тази кампания, не се е чуло да има някакви последствия, пък и май вече всички забравиха… "Гвоздеят в програмата" са стенограмите, които излизат всеки път след заседанията на Министерския съвет и които най-често представляват монолози на премиера Бойко Борисов, предназначени не толкова за министрите му, колкото за широките маси.
Та в духа на тази т.нар. прозрачност депутатите се надпреварват да водят всякакви хора от избирателните си райони – цели пенсионерски клубове, баби с внучета, до неотдавна и цели класове ученици… В последните дни обаче сякаш има някакво своеобразно съревнование кой е по-близо до народа – управляващите или опозицията. И от това става още по-весело.
Посетителите, естествено, пречат на работата и на самите депутати, и на журналистите. Все пак се водят бурни дебати за бъдещите подуправители на БНБ, за праговете на референдумите и предложените от президента въпроси… Но къде другаде ще видите как докато народните представители бързат да пуснат гласа си за омбудсман на републиката, петдесетина пенсионери си правят обща снимка на стълбището? Или как журналисти слаломират между парламентарните туристи, за да стигнат някой министър?
По принцип няма лошо парламентът да е отворен за българските граждани. Това може да става в дните, когато няма пленарни заседания, та хората на спокойствие да установят, че няма нищо чак толкова за гледане… Само че тогава без шума, камерите, микрофоните и най -вече без депутатите и снимките губят своя смисъл.
