Къмпингари , граждански организации и държавни институции влизат в ожесточен конфликт за незаконните къмпинги по нашето черноморие, след започналите масови проверки по цялото протежение на морската ивица. Експерти от Изпълнителната агенция по горите, Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас и полицейски служители "обискираха" десетки сборища на къмпингуващи. Вече има издадени 9 акта по закона за горите (за палене на огньове в горски територии), три глоби по наредбата за опазване на обществения ред и полицейска санкция за незаконно поставяне на палатки на общинска територия . Само в импровизирания къмпинг в местността Иракли, има над 100 палатки, съобщи главният експерт в дирекция "Опазване на горите" инж. Николай Пиронков.
Според туристите района на нерегламентирания къмпинг Иракли бил много замърсен, а огньове се палели безразборно.
Тъй като в нормативната уредба, обаче забрана за къппингари не съществува, от земеделското министерство подготвят промени, с които такава забрана да бъде въведена.
Към тази стъпка се пристъпи след като Национална асоциация „Българско Черноморие” разкри над 20 девствени места край морето, които са превърнати в бунища. От асоцияцията припомня, че са започнали проекта със собствени сили и средства и ками са картирали точните места на незаконните къмпинги, които според тях унищожават природата и сеят зарази. Именно данните, които са били предоставени в земеделското министерство и са предизвикали проверки.
Инж. Тони Кръстев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите съобщи, че проверката на звената на агенцията са потвърдили данните на гражданското сдружение.Освен незаконните къмпинги , проверяващите са установили и незаконна сеч на дървесина и палене на огньове
Скандалът с къмпингарите се вихри вече цяла седмица. В последния ден на работната седмица , Национална асоциация „Българско Черноморие” застана зад действията на кмета на Сазопол Панайот Рейзи, във връзка с действията му по ограничаване достъпа до последните останали диви плажове по Южното Черноморие . Това стана, след протестите , организирани създадената във Фейсбук група ""Да спасим плажа Алепу" , които поискаха оставката на Рейзи. Според протестиращите целта му била да ограничи достъпа на граждани до един от последните девствени плажове, в близост до лагуната Алепу, част от Защитена местност Ропотамо. Те зададоха въпроси дали това не се случва заради интересите на собствениците на курортните комплекс "Дюни" и "Св. Тома", или за да прикрие нарушенията с унищожаване на дюните в района.Преградите бяха премахнати след намесата на премиера Бойко Борисов.
От „Българско Черноморие”, обаче с официално писмо алармираха за законността на действията на кмета. То беше изпратено до председателя на Европейската комисия – Жан – Клод Юнкер, комисаря по околна среда, морско дело и рибарство към Европейската комисия – Кармену Вела , министър-председателя Бойко Борисов и министъра на околната среда и водите – Ивелина Василева. В него се казва, че на 27 юли кметът на община Созопол е предприел действия по спазване на защитните мерки, посочени в Заповед No 2109 от 20 декември 1984 г. (обн. Държавен вестник, бр. 3/ 1985 г.) и Заповед No 709 от 22 юли 1986 г. (обн. Държавен вестник, бр. 64/ 1986 г.) на омитета за опазване на природната среда при Министерски съвет на България. С които са обявени за природни забележителности пясъчни дюни при м. „Алепу” в землището на гр. Созопол и блатото „Алепу” в землището на с. Равадиново.
Освен посочената в заповедите на Комитета за опазване на природната среда защита, въпросните обекти се ползват със защита от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, тъй като на територията им попадат защитена зона BG0002041 съгласно Директива 2009/147/ЕО „Комплекс Ропотамо” обявена със Заповед No РД-82 от 03.02.2009 г. (обн. ДВ, бр. 14/ 2009 г.) на министъра на околната среда и водите и защитена зона BG0001001 по Директивата за 92/43/ЕИО, за обявяването, на която е изготвена проекто-заповед на министъра на околната среда и водите.
Действията на кмета на община Созопол са продиктувани от това, че на територията, върху която са разположени пясъчни дюни при м. „Алепу” през летния сезон се движат и паркират огромен брой моторни превозни средства, в това число каравани, кемпери и др. На територията на природната забележителност от началото на летния сезон 2015 година, а и през предишните летни сезони бивакуват (реално дивакуване – означава голям брой диваци устроили си бивак) голям брой лица. Всякакъв вид екскременти и боклук, произведен от хората, устроили своите биваци, увреждат безвъзвратно териториите, обявени за природни. Тези нарушители на забраните, посочени в заповед No 2109 от 20 декември 1984 г. и заповед No 709 от 22 юли 1986 г., наричат себе си природозащитници и любители на дивото. Те, същите, се легитимират пред изпълнителната власт в България, че са еколози. Изпълнителната власт притисната от уличния натиск не предприема адекватни действия в подкрепа на кмета на община Созопол за опазване на природните забележителности – пясъчни дюни при м. „Алепу”.
От друга страна, Европейската комисия е предоставила на Република България достатъчно средства за опазване на околната среда. С оглед горното, логично се налага въпросът дали тези средства не се използват за поощряване на такъв вид безплатен „туризъм”, извършван от „природозащитници”, унищожаващи природата, категорични са от асоциацията.
