„Сметката тепърва ще се плаща. Разрушени са връзките в банковия сектор, които имаха малкият и средният бизнес. Те обикновено страдат, когато банковата система се разклати, това продължава и до днес.” Автор на тази констатация е бившият финансов министър Симеон Дянков, който явно не питае добри чувства към Искров. Дянков коментира кризата с КТБ и работата на бившия управител на БНБ – че категорично не е заслужавал месечно възнаграждение от 45 000 лв., каквото според някои депутати е взимал.
Бившият финансов министър изложи накратко своя версия за втория мандат на Искров. "Още през 2009 г. – заради плановете за влизане на България в еврозоната, се е търсела личност, която говори добре английски, разбира от икономика и финанси и се ползва с авторитет в Европа. "Г-н Искров не отговаряше на нито едно от тези условия и според мен беше една от големите грешки, че той получи втори мандат", каза Дянков. Подкрепата за Искров дошла от парламента, а не в правителството. "Той беше избран с всички гласове на ДПС, на голяма част от хората от БСП и значителна част от ГЕРБ”, обясни Дянков.
Що се отнася до преизбирането на подуправителите, Дянков коментира: "Поне един от тях е удобен на тези в парламента, които не искат да се разкрие цялата истина за КТБ. Там има истина, която засяга не само събитията от миналата година, а от няколко години, от няколко правителства." Всички тези тежки спестявания на истината от 2009 г. насам са заради немарливостта на Иван Искров", коментира бившият финансов министър. Според Дянков, Искров не се е справял с работата си дори преди 2009 г., когато икономически времената са били добри.
Реформаторите също не изоставиха темата. Депутатите от РБ Мартин Димитров и Петър Славов са изпратили жалба до Върховния административен съд срещу отказа на новия управител на БНБ Димитър Радев да обяви заплатите на своя предшественик Иван Искров и на подуправителите в предишния им мандат.
"Няма как една и съща информация веднъж да е тайна (за заплатите по времето на Искров – бел. ред.), друг път да не е тайна (както се случи при сегашното ръководство на Централната банка – бел. ред.)“, обясни Димитров.
Интригата заплете изказването на Велизар Енчев в парламента, че Иван Искров получавал по 45 хиляди месечно. В средата на юли Реформаторите внесоха искане към Димитър Радев за достъп до информацията за заплатите и премиите, които бившият шеф на БНБ и неговите заместници са получавали, както и по каква методика се определят заплатите на ръководството на институцията.
На 30 юли Димитър Радев отговори на искането на Петър Славов и Мартин Димитров, с което им отказва тази информация с мотива, че "същите представляват лични данни, както и поради това, че за посочения от Вас период исканата от Вас информация е била класифицирана като служебна тайна".
Реформаторите са внесли и законопроект за таван на заплатите на регулаторите. Те предлагат управителят на БНБ да получава 95% от заплатата на председателя на Народното събрание, което е доста по-малко от настоящата му заплата от 15 368 лева.
