Един икономически министър в служебния кабинет на президента Росен Плевнелиев публично сподели преди време своя мечта. Ставаше дума България да се превърне в рай за богатите европейски пенсионери и на мястото на обезлюдените села да се развият селища с хосписи, които предлагат всичко необходимо сред прекрасната ни природа. Асен Василев прозорливо констатира, че пенсионерите "мигрират" към топлите държави, където е сравнително евтино, има хубава храна, забавления и има кой да се грижи за тях. Но въпреки че отговаря на повечето от изброените условия, нашата страна все още не се е превърнала в санаториум за европенсионери. И този икономически отрасъл, от който можем да печелим сносно, засега работи на полупразни обороти.
Възрастните англичани, германци и скандинавци предпочитат да живеят в Португалия, където е евтино и има достатъчно празни жилища дори на 100 м от плажа, които могат да се купят с банков заем до 130 000 евро при 1.5% лихва. Турция също се налага като "европейската Флорида" за третата възраст, защото нов двустаен апартамент на местната крайбрежна ивица се продава за 40 000 евро, а къща от 120 кв. м с малък двор и басейн може да се вземе за смешните според западните стандарти 130 000 евро. Възрастният Ханс за 80 евроцента пазарува 3 килограма домати и с пенсията от 700 евро ще царува цял месец.
Е, и у нас за 40 хиляди от европейската валута може да се купи гарсониерка в "бетонния град" Слънчев бряг, доматите през лятото са по левче килото, бирата е евтина и изобщо със 700 евро западен пенсионер също ще си живурка добре. Но нещо сметките ни все не се получават. Не само това, но тръгнахме "да гоним" дивото с индийци, китайци и корейци, докато българските медицински сестри масово отиват на Запад, за да сменят подлогите на възрастни западняци. Естествено, крушката си има опашка, а в нашия случай опашките са доста.
Първо, управляващите ни никога не са имали стратегия как да рекламират страната като атрактивна дестинация за здравен, балнеоложки, културен или какъвто и де е друг туризъм. Даже и едно свястно туристическо лого не можем да направим, да не говорим за привличане на заселници с данъчни, банкови, визови облекчения и други подобни екстри. С антируската си пропаганда политиците прогониха много от 300-те хиляди руснаци, решили да си купят имот у нас. И сега собствениците на ресторанти, дискотеки, хотели и на всякакъв друг дребен бизнес по морето се чудят как да спасят сезона. За отлива на руските "нови българи", естествено, има и други причини. Много от тях вероятно така и не са успели да се приспособят в нашите реалии. И не разбират защо в аптеките не им се предлагат промоции или защо сервитьорите ги гледат накриво, когато не оставят бакшиш. То и за какво да оставиш, като ти сервират претоплена цаца, опържена преди два дни? Край морето, изглежда, още не са възприели, че "социализъмът" си отиде, а заедно с него и социалистическите туристи. Все се оплакваме, че чужденците ни подминават, а обслужването по курортите ни не е мръднало и йота нагоре за две десетилетия.
След като сезонният туризъм определено не е силата ни, по-добре да "ловим маймуни" със санаториуми и здравни услуги. В тази област има какво да предложим като качество на сносни цени. Но пак липсват организация, цел и посока. Фрапантно е, че по данни на здравната каса за цялата 2014-а само 27 "чужденци" са дошли да се лекуват в България с направление от местния публичен фонд. Повечето от тях са… българи, които живеят в друга държава. По линия на трансграничното здравно обслужване интересът също е много рехав – едва 15-20 пациенти отвън са пуснали запитвания кои наши болници предлагат определена медицинска помощ. Неразбираемо е и защо имаме спогодби за финансиране на лечението за пациенти от държави извън Евросъюза само с Македония и Сърбия? Неотдавна висша чиновничка от касата каза, че не са подписвани контракти с Русия и Турция, тъй като фондът нямал финансов и административен капацитет. Което значи, че доброволно се отказваме да правим десетки милиони оборот от най-платежоспособните и многобройни пациенти, защото ни липсват десетина-двадесет обучени чиновници. Хубава работа, ама българска. Англичаните пращат болните си на здравен туризъм в Унгария, Германия и Италия, тъй като там медицинските услуги са много по-евтини, а Турция печели по около 75 млн. евро годишно само от наши онкоболни и кандидати за ин витро, докато ние се чудим с кой и как да подпишем рамков договор.
Добре, че са частните болници, които май са единствените заинтересовани да привличат пациенти от Европа. И ги коткат майсторски с "добавки", като например организирана традиционна фолкорна вечеря или екскурзия до Рилския манастир. В Албена правят балнеология на германци и белгийци, срещу 800 лв. на парче англичани и швейцарци си слагат керамични коронки в курорта "Св. св. Константин и Елена", руснаци и украинци сменят стави или махат камъни от бъбреците в Бургас, а Чепеларе и Пампорово се опитват да възвърнат международната си слава като центрове на климатолечението. И с това почти се изчерпват положителните примери. Нищо, че имаме неразработена златна мина като Националния комплекс "Специализирани болници за рехабилитация" с 13-те му филиала, разположени из цялата страна. От години ръководствата на държавната мегаструктура все чакат наплив и пълчища руснаци, турци и западноевропейци, които да дойдат на физиотерапия или на кални бани.
Противно на логиката, санаториумите за 2013-а имат обща печалба от 1 млн. лв., което значи, че нещо е сбъркано и чужденците ги няма. Здравният министър д-р Петър Москов даде пример с държавите от Северна Европа, където социалните и здравните фондове плащат по около 3000 евро на месец за пакет за санаториум на пенсионер. Хубаво, но до нас явно стигат трохите. Мнозина заподозряха, че зад идеята за приватизация на болници, впоследствие отпаднала от преправения Закон за лечебните заведения, стоят големи интереси "да се гушнат" именно доходоносните санаториуми. Дори и да е така, по-добре е те да минат в частни ръце, тъй като европенсионерите ще харчат и извън стените на лечебницата.
В бизнеса с домовете за социални услуги също никакви ни няма. Трябваше да дойдат германски инвеститори да правят старчески дом за чужденци в разрушено училище на Шуменското плато, за да разберем, че има и такова нещо. В същото време именно Германия е един от най-големите "износители" на пенсионери към Чехия, Словакия, Испания, Гърция, Украйна, дори Тайланд, където таксите са по-ниски, а пенсиите стигат за нормален стандарт на живот.
Утехата ни е, че все пак има пенсионери с авантюристичен дух. Преди дни стана ясно, че възрастни хора предимно от Англия и Италия намират своя нов дом в Пазарджик. Те установили, че животът в България е по джоба им, а Пазарджик бил много удобен, зелен и комуникативен. Европенсионерите избягвали китните български селца, тъй като се притеснявали да не бъдат обрани от крадци. Хората си казват "право куме в очи" истината, която всички премълчават. Никого не може да привлечеш, докато не се разреши ескалиращият проблем с организираната битова престъпност.
