Експортът е двигателят на българската икономика в последните години, колкото и малък да е той на фона на големите износители. По някои продукти обаче – слънчоглед, нерафинирана анодна мед, семена от кориандър, калцинирана сода, рапица, лавандула, българският износ е в челната тройка, но те се произвеждат от фирми с чуждестранен капитал.
Но има изделия, които са успешни на външните пазари и са конструирани и изработени от фирми, собственост на български предприемачи.
Колко от нас знаят например, че през 2014 г. страната ни е пета сила сред най-големите производители на велосипеди в Европа след Италия, Франция, Германия и Холандия. Почти всички собствени марки или произведени на ишлеме бройки са намерили своя пазар в чужбина (около 95%). Оттам са и основните приходи в бранша. А български велосипеди могат да се срещнат в Германия, Великобритания, Франция, Холандия, Испания, Гърция и, естествено, у нас. Но тук пазарът ни е твърде ограничен, така че няма как някой да произвежда качествено изделие, без да е ориентиран към експорт. Там се печели с добър дизайн, конкурентни цени и бърза доставка. Високото ниво на марките ни се доказва и от това, че български велосипеди карат някои от големите колоездачни тимове. От "Веломания" пък се надяват поне четири отбора да използват техни колела на Олимпиадата в Рио де Жанейро.
Пътят до успеха на тези фирми е дълъг. Но да си малък като мащаб понякога може да се окаже и предимство. Гъвкавостта на нашите производители им помага да станат по-конкурентоспособни, да произвеждат качествено и да търсят нови пазари и продуктови ниши. Това определено е един растящ бизнес. По данни от Евростат у нас годишно се произвеждат около 800-900 хил. велосипеда, а през последните години общият оборот на българските производители е над 200 млн. лева.
Големите имена в бранша са монтанската "Крос", пловдивските "Макском" и "Лидер 96", "Балканвело" – Ловеч, и "Веломания" – София. Последната работи по проект за изграждане на завод и в Азербайджан.
В началото всички са започнали от сглобяване на готови части от внос. Постепенно обаче развиват и собствено производство. Произвеждат се велосипеди от различна категория – планински, шосейни, състезателни (шосе и писта), градски, детски.
В крайна сметка българските фирми успяват да си извоюват място сред големите доставчици на пазара с качеството на изделията. У нас интересът към велосипедите – за удоволствие и работа, също расте. А това е причината през последните години да се увеличава и броят на търговските обекти, в които се предлагат. Създаването на велопътеки в големите градове допълнително стимулира търсенето на градски велосипеди (сити байк) с багажници и кошници.
Българите купуват велосипед за спорт и за свободното време, докато за западноевропейците то е основно транспортно средство. Вечният впечатляващ пример за използването му е Холандия. В Скандинавия всеки е на колело и зима и лете. Просто хората там предпочитат да се придвижват на велосипед, за което помага и добрата инфраструктура.
Разлика има и в ценовите предпочитания. У нас велолюбителят е готов да извади от портфейла си между 120 и 200 евро. Затова и по-добре се "представят" производителите, които имат модели във всички ценови сегменти. Ценителите в Германия плащат по 450 евро (дори и нагоре), а в Холандия например няма да се поскъпят и за 850 евро. Испанецът заделя най-много 220 евро.
Свитото потребление у нас все още притиска пазара на велосипеди, но цените на двуколесните возила вървят от 200 до 12 хил. лева. Най-скъпите могат да се купят само по поръчка. По-търсени, естествено, са евтините модели колела. Това е съзнателен избор на повечето купувачи, за да се предпазят от изобретателните крадци. На специализирани поръчки за производство на велосипеди не може да се разчита, те са рядкост. Това обаче не е само български проблем.
В крайна сметка частите за колелата идват от много места, но основно от Китай. Тази зависимост обаче постепенно се преодолява от нашите фирми, които започнаха сами да произвеждат някои от необходимите им части и възли. Други пък са внос от Западна Европа.
Западноевропейските производители също разчитат на китайски части. В момента например почти всички рамки се заваряват в Китай и Тайланд. Но антидъмпинговото законодателство в Европейския съюз е много строго. То разрешава на фирмите до 59% от използваните части в конструкцията на велосипеда да са от азиатската страна. Ето защо българските производители могат да подобряват изделията си и с качествени италиански седалки, чешки гуми, португалски компоненти и други. Технологичните иновации допълват основата на успехите им. Всички производители очакват осъществяването на проекта за изграждане на завод за заваряване на рамки у нас, обявен от една българска фирма. Най-малкото това ще им помогне за по-бързото изпълнение на поръчките.
От бранша са доволни, че вече имат запитвания и поръчки и за велосипеди, които да се сглобяват у нас по спецификация на клиента. Някои от фирмите пък работят и по договори с големи компании. У нас например се произвеждат топ марки като Scott и Dahon.
В същото време продължава да стои нерешен проблемът с евтиния и не много качествен внос на велосипеди от Китай, който подбива цените на местния пазар. Появиха се и онлайн магазини, които продават на ниски цени, но имитации на големи марки. Не бива да пропускаме и продажбите на велосипеди втора употреба. По този начин някои българи могат да се уредят с качествено возило на цени между 50 и 70% от тези във високия клас. Например колело, влязло у нас като втора употреба от Швейцария, би могло да се намери и за около 2-3 хил. лв., казват търговци.
Има и други нашески неуредици, които възпрепятстват по-високите продажби на велофирмите тук. Например липсата на велоалеи и подходяща инфраструктура спира много българи да яхнат велосипеда. Правят се опити за подобряване на разбирателството между шофьори и велосипедисти, но те невинаги са успешни. В София кметицата Йорданка Фандъкова се опитва да извади колелата от уличното платно и да ги сложи до пешеходците. Сега те делят поравно един тротоар, но не много успешно, защото по тях отдавна са "накацали" автомобилите.
Кой кой е в бранша
"Крос" ООД е основана през 1995 г. и е специализирана в производството на велосипеди и джанти за тях. Фирмата има собствен дизайнерски екип. Тя разполага с две фабрики в Монтана и Видин. Общо 98% от продукцията й се реализира основно в Германия, Холандия, Австрия, Швейцария, Франция, Дания, Швеция и други. Освен своите модели фирмата произвежда велосипеди и за едни от най-известните световни марки. Собствениците на "Крос" са Любен Мартинов и Лукан Петков Луканов.
"Макском" ЕООД е създадено през 1996 г. с основна дейност производство и търговия на велосипеди. Търговскaта маркa на българския пазар е Sprint, но се сглобяват и велосипеди по поръчка и със собствена марка на клиента. Над 95% от продукцията се изнася в Евросъюза. Фирмата е част от групата "Макс Европа" ЕООД, чиито едноличен собственик е Максим Митков.
"Лидер 96" ООД започва търговската си дейност през 1996 година. Но с производството на велосипеди се захваща пет години по-късно. Собственици на дружеството са Георги Златанов, Петър Куршумов и Ирина Златанова.
"Веломания" ЕООД проектира и произвежда велосипеди с марката DRAG от среден и висок клас от 2000 г. насам. Собственик и управител на фирмата е Драгомир Кузов. Освен осем магазина у нас дружеството има и един в Букурещ, където развива и търговия на едро.
"Балканвело" АД е производител на велосипеди с повече от 60-годишна история. Името му напомня на някогашните "балканчета" – едни от най-популярните и продавани през годините велосипеди в България. Днес REACTOR BIKE е търговската марка на фирмата, която предлага колела в ниския, средния и високия клас. Освен велосипеди "Балканвело" произвежда капли, багажници и вилки. Основната част от продукцията е експортно насочена, а у нас работи чрез фирмени магазини и търговски представители. Мажоритарен собственик е "Балкан" АД.
Историята на RAM – София започва през 2002 година. Основният фокус на фирмата е велосипеди за планината и за байкъри. Основател и управител на RAM Bikes е Николай Титев.
