Държавните институции продължават да се правят на разсеяни с привеждането на таксата за смет в съответствие с принципа "замърсителят да плаща". Затова алармираха през седмицата от Българската търговско-промишлена палата. Според представителите на бизнеса, въпреки постигнатите договорки през миналото лято, вече цяла година отговорните институции и особено общинските власти не правят нищо по въпроса. Така България продължава да е единствената страна в ЕС, където такса смет не се формира в зависимост от генерираните боклуци, а според стойността на имота. У нас на практика е без значение дали в даден апартамент живеят един, пет или десет човека или жилището е необитаемо – във всеки от изброените случаи заплащаната сума на общината е една и съща. Така е и с фирмите, тъй като не се гледа каква дейност извършват, а колко са скъпи офисите или заводите им.
Несправедливото разпределение на тази тежест не е единственото вредно последствие за икономиката. Еднакво пагубно се отразява и липсата на стимул за тези, които генерират боклук, да търсят начини за намаляване на неговото количество.
"Безспорни са ползите за всички в държавите, въвели принципа замърсителите да плащат. Ако има среди, незаинтересовани същото да се случи в България, това не е причина обществото да толерира поредното отлагане на решаването на въпроса", обясняват от промишлената палата.
Всъщност количеството отпадъци, което изхвърлят компаниите и домакинствата, може да се определи поне по десет начина, прилагани в цяла Европа. След като в една Албания, Косово или Румъния вече са въвели съвременни системи, значи и у нас може. Проблемът е, че управниците не желаят. Много по-лесно и изгодно им е да си попълват бюджетите по досегашния начин. Защото никак не е без значение, че налогът, маскиран като такса, е в пъти по голям от самия данък сгради.
Поради тези съображения от Българската търговско-промишлена палата се обръщат към Министерството на финансите с искане сформираната преди година работна група за създаване на нова методика за определяне на размера на таксата за битови отпадъци най-сетне да излезе с решение. От дейността на експертите засега няма видим резултат, при все че всички работодателски организации нееднократно са напомняли за неизпълнено задължение на властта.
Нелепото е, че и сега Законът за местните данъци и такси определя като основен начин за начисляване на такса смет количеството генериран отпадък. Използването на друг критерий (като например данъчната оценка) е само алтернатива, предвидена за случаите, когато няма как да се определи кой точно колко замърсява. На всичко отгоре градските власти нямат право на преценка кой от способите да приложат – според количеството на боклука или друг. Те са длъжни да въведат първия приоритетно, а ако не могат, да се обосноват писмено при приемането на наредбата. Да сте прочели нещо подобно?
И за да стане ясно колко несправедливо е налогът да се определя според данъчната оценка на имотите, е достатъчно да погледнем какви суми плащат различните фирми. Според проучване на БСК предприятията от различни региони в страната дават на общините за боклуците си между 30 и 3100 лв. на един работник и от 20 до 150 хил. лв. на тон. Някои големи компании са били принудени да плащат и абсурдно високи такси на фона на общите разходи на общината за чистота. Така "Соди Девня" внася в местния бюджет по около 500 хил. лв., докато градската управа харчи за почистването на цялата община малко над 1 млн. лева.
