Икономическо чудо, позабравен пример от миналото или просто благоприятно стечение на обстоятелствата? През второто тримесечие на 2015-а българската икономика постигна най-високия си ръст от четири години насам, но по-впечатляващото е, че това се случва при задълбочаващи се дефлационни процеси. А както знаем от именитите експерти, без инфлация няма нарастване на БВП. Друг известен техен постулат е, че дефлацията е опасна за икономиката и вреди на развитието й. През седмицата обаче Националният статистически институт преобърна коренно тези теории.
Според изнесените данни брутният вътрешен продукт на страната нараства през второто тримесечие с 2.2% на годишна база. Спрямо месеците от януари до март пък увеличението е 0.4 на сто. В номинално изражение размерът на БВП е 20.29 млрд. лева. Реализираната добавена стойност е 17.9 млрд. лв. и се увеличава на годишна база с 1.8 процента.
Анализите показват, че икономиката е била движена от потребителското търсене и износа, докато темпът на увеличаване на инвестициите остава слаб. Крайното потребление регистрира положителен растеж от 2.1%, износът и вносът на стоки и услуги нарастват съответно 3.6 и 7.5%, а инвестициите – само с 1.4 на сто. В същото време има общо поевтиняване на стоките. За седемте месеца от началото на 2015-а спадът на цените е средно с 0.3 процента. През юли, в сравнение с юни, средното намаление е 0.2 процента. На годишна база през миналия месец също има дефлация от 0.2 процента.
Месечната дефлация през юли се дължи основно на поевтиняването на облеклата и обувките – с 2.7%, както и на хранителните стоки и безалкохолните напитки, където понижението е с един процент. Продължава поевтиняването и на сезонните плодове и зеленчуци. Бирата също е поевтиняла с 1.2 на сто.
На този фон е любопитно становището на Българската народна банка, според което вътрешните фактори у нас са предимно проинфлационни. Сред тях са повишаването на цените на производителите на плодове и зеленчуци, отчитането на положителен годишен темп на административно определяните цени, продължаващото повишаване на потребителското търсене и нарастването на разходите за труд на единица продукция. Точно затова БНБ очаква за третото и четвъртото тримесечие тенденцията да се обърне и да имаме покачване на цените (инфлация).
"Основните рискове за реализиране на прогнозата са свързани главно с възможността цената на петрола да не последва очакваната тенденция към повишение, при което инфлацията ще бъде по-ниска от прогнозираната. Допълнително поевтиняване на някои стоки и услуги може да се очаква в резултат от понижението от КЕВР на цената на природния газ през третото тримесечие на годината", коментират от Централната банка.
Сигурно мнозина се питат как е възможно всичко това, като се имат предвид и думите на ръководителя на Международния валутен фонд Кристин Лагард, че дефлация в развитите държави създава опасност за възстановяването на световната икономика. Само че в историята има редица примери, които противоречат на разбирането, че дефлацията вреди на икономиката. В САЩ повече от 150 години – до 1913-а, цените постоянно падат. Но през същото време страната бележи забележителни успехи в икономическо и социално развитие. Друг пример е Великобритания, в която през по-голямата част от XIX век има дефлация, което не й пречи точно тогава да е световна сила. Така че отчетените икономически процеси у нас не са прецедент. Съвсем друг е въпросът, доколко устойчиви са тримесечните резултати?
