Над 5000 студенти новобранци ще подминат вратите на българските университети и тази година. Причината е, че все повечето от завършилите гимназисти избират да следват в чужбина, откъдето дипломата за висше образование е по-престижна. От нея има по-голяма практическа полза, тя гарантира и плавен преход към трайна емиграция. Студентите ни избират да учат в държави като Великобритания, Германия, Холандия и Дания, където следването не е безкраен купон, но за сметка на това знанията и уменията, които получават, им дават летящ старт в кариерата. През последните години Западът активно се е ориентирал към "лов на умове". Затова таксите в университетите са гъвкави и напълно по джоба на нашенците. Там, където следването е скъпо, се дава възможност на студентите да работят, за да се издържат, или пък правителствата им отпускат изгодни образователни заеми.
Великобритания е най-привлекателната държава за англоезично обучение. Въпреки че таксите в елитните вузове на Острова достигат до 9000 паунда, натам ще заминат около 1600-1700 наши студенти. Тамошните университети се ползват с отлична репутация, която дава възможност за професионална реализация навсякъде по света. След като отпаднаха ограниченията за студентски кредити, английските вузове могат да приемат всеки, когото сметнат за подходящ – вече без да се съобразяват с квоти. И тъй като най-платежоспособните и умни студенти избират елитни образователни институции като Оксфорд и Кеймбридж, останалите се борят за "златната среда". Българи влизат в Бирмингам или Нотингам само с шестиците от матурите, а избраните по документи с най-впечатляващи дипломи дори получават индивидуални предложения за стипендии.
Друга новост в Кралството е, че и учещите за магистърска степен вече могат да теглят кредити до 10 000 паунда, които започват да връщат, когато месечните им доходи достигнат поне среден стандарт.
Още по-либерална е системата в Шотландия, където таксата за бакалавърска степен на граждани на Евросъюза плаща местната Агенция за финансово подпомагане на студенти. В Уелс бъдещият висшист пък плаща само 1/3 от семестриалния налог, а останалата сума му се дава чрез правителствен грант.
В Германия студентите работят и получават минимум по 8.50 евро на час. Те имат право на 20 часа работа седмично, което им осигурява добър бонус към напълно безплатното обучение. Проблемът е, че следването там е трудно и много от студентите нямат време за работа. Може би това е по-лесно за учещите социални или по-теоретични науки.
Напоследък хитът във висшето образование безспорно е Холандия. В "ниската земя" българските студенти могат да ползват правителствен студентски заем до 1016 евро на месец, с който да финансират обучението и престоя си в страната. Ако доходите на родителите на студента не надхвърлят 3000 евро на година, от тази сума могат да се опростят по 378 евро на месец. За студентски заем кандидатстват записаните редовно обучение в бакалавърска или магистърска програма на възраст между 18 и 30 години, които са отработили поне 56 часа на всеки 30 дни. Останалите имат опцията да получат кредит, покриващ таксата им на обучение, която е точно 1951 евро годишно. Завършилите съвсем не са финансово обременени, тъй като ще връщат заема цели 35 години. Отделно че студентският живот в Холандия е доста динамичен, което се харесва на нашенците.
Повечето университети в Холандия и в Дания предлагат на възпитаниците си още от първи курс да се потопят в практики, свързани със специалността им. Стажовете са контролирани от ректоратите и са свързани с изучавания материал. С това дуално обучение студентите едновременно си помагат с издръжката и влизат бързо в час с материята. Датските колежи са безплатни, но там се залага на дисциплината и на желязната организация на учебния процес, а това не е по вкуса на мнозина.
И Франция е отворила широко и безплатно вратите си за наши студенти, но там е трудно да изкласиш, тъй като почти половината от новоприетите отпадат още след първи курс.
Резултатите от последния форум "Световно образование" показват, че студентите все по-активно търсят специалности, осигуряващи им специфични практически умения. Традиционни дисциплини като "Бизнес и финанси", "Връзки с обществеността" или "Журналистика" девалвират, тъй като завършилите ги трудно си намират работа. Кандидат-студентите се преориентират към инженерни науки, агрокултура, еко- и биопроизводство или животновъдство. Повишава се интересът и към точните науки и медицината. На мода са специалностите "Мода" и "Събитиен и проектов мениджмънт". Като цяло висшето образование в чужбина, за разлика от българското, дава конкретни знания и професионална насоченост. Студентите ни се учат да бъдат креативни и инициативни, по неволя се справят с всевъзможни трудни житейски казуси. А дори и при "най-неприятния сценарий" те ще се върнат в България с поне един перфектно овладян чужд език и безценен опит.
