До 27 август Български енергиен холдинг (БЕХ) ще е готов с документите и ще започне процедура, за да изтегли заем от 1 млрд. лева. Тя ще бъде обявена на интернет страницата на енергийния шампион, обеща през седмицата министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Парите ще бъдат използвани от Националната електрическа компания (НЕК), за да изплати дълговете си към въглищните централи "AES Гълъбово Марица-изток 1" и "Контур Глобал Марица-изток 3". Те продължават да се увеличават и вече са почти 900 млн. лева. "До 1 август НЕК изчакваше решението на Комисията за енергийно и водно регулиране за цените на електроенергията. То определя параметрите на приходите и разходите на НЕК, а това е важно, тъй като титуляр при тегленето на кредита ще бъде БЕХ, но ще го изплаща самата НЕК. Трябваше да приключим преговорите и с "Контур Глобал", които продължиха малко повече от предвиденото", заяви Петкова.
В началото на април, след продължили няколко месеца напрегнати разговори, Министерството на енергетиката и НЕК успяха да коригират изключително тежките дългосрочни споразумения за изкупуване на електроенергията от ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобъл – Марица-изток 3".
До влизането в сила на новите договорки собствениците на ТЕЦ "Марица-изток 1" ще продължат да получават по 54.88 лв. за всеки мегават произведена енергия и 74.19 лв. за мегават разполагаемост. На ТЕЦ "Марица-изток 3" НЕК плаща по 39.52 лв. за всеки мегаватачас изкупена енергия и по 49.10 лева за разполагаемост. След като промените станат факт, електрическата компания ще изкупува т.нар. разполагаемост на централите на цени, по-ниски със 17% за "Контур Глобал" и с 14% за AES. Това, по думите на Теменужка Петкова, ще намали със 100 млн. лв. разходите на НЕК за всяка от оставащите десет години до края на двата контракта. Или общо ще бъдат спестени около 1 млрд. лева.
Срещу тази отстъпка обаче държавата ще трябва да се бръкне със сериозна сума – в началото на юни тя бе близо 700 млн. лв., а сега вече НЕК има да дава почти 900 млн. лева. "Имаме интерес разплащането с американските централи да стане максимално бързо, за да влезе в сила ценовото облекчение. То трябва да се извърши и с двете дружества едновременно, тъй като няма възможност за две отделни процедури за осигуряване на кредитен ресурс", заяви Петкова.
Интересно ще е кои банки ще проявят желание да финансират БЕХ. Българските финансови институции напоследък са изключително предпазливи, когато става въпрос за кредитиране на енергийни дружества. Най-вероятно ги притеснява "деликатното" им финансово състояние и блокираните им сметки в КТБ. Доскоро енергийният министър Теменужка Петкова се надяваше, че финансовото министерство ще даде държавни гаранции за едномилиардния заем. Но хората на Владислав Горанов в крайна сметка й отрязаха квитанцията с аргумента, че в Закона за бюджет 2015 г. вече били записани лимитите за държавни гаранции, а нямало време за промени там.
Което означава, че енергийният шампион няма да може да разчита на по-облекчени условия по кредита си. Именно с цел да "понапомпа мускули" пред финансовите институции в края на юли държавата се отказва от дивидента, който й дължи БЕХ за миналата година. От общо 266.05 млн. лв. печалба за миналата година във фонд "Резервен" ще бъдат заделени 26.605 млн. лв., а с останалите се вдига капиталът на холдинга до малко над 3.188 млрд. лева. Преди по-малко от година капиталът на енергийния шампион отново бе увеличен – с близо 337 млн. лева. Тогава лаконично бе коментирано, че става въпрос за стандартна финансова процедура, която давала положителни сигнали към инвеститорите.
Финансовите еквилибристики обаче не помогнаха – през март тази година международната рейтингова агенция Fitch Ratings понижи дългосрочния кредитен рейтинг на БЕХ от BB+ на BB и го постави под наблюдение. Анализаторите заявиха, че очакват през 2015 г. влошаване на ликвидността на групата дружества, влизащи под шапката на енергийния ни шампион. И предупредиха, че намаляване на оборотния капитал в комбинация с необходимите капиталови разходи може да доведе до отрицателен паричен поток за компанията майка.
Предупреждението си е съвсем на място, тъй като състоянието на финансите на БЕХ изобщо не е розово. От отчета на дружеството за полугодието на тази година става ясно, че то е раздало заеми за над 1.6 млрд. лв. на дъщерните си дружества. От тях 1.53 млрд. лв. са под формата на кредити, 59 млн. лв. са неизплатени дивиденти и 1.18 млн. лв. са дадени за консултантски услуги. "Топлофикация София" пък, която е общинска собственост, дължи на енергийния холдинг още над 400 млн. лв., които няма изгледи скоро да бъдат изчистени чрез пазарни способи. Показателно е, че само за първите шест месеца на 2015 г. БЕХ е поел нов дълг на общинското дружество към "Булгаргаз", възлизащ на 78.5 млн. лева.
Не трябва да забравяме и че самият енергиен холдинг емитира през 2013 г. облигационна емисия за 500 млн. евро, която е с падеж през 2018 г. и при доходност от 4.287 на сто. Официално така и не бе съобщено за какво бяха похарчени тези пари, но сега плащанията по тях тежат много сериозно. За първото полугодие на 2015 г. те са 21.382 млн. лв., или 97.8% от общите финансови разходи на БЕХ.
Ако новият заем бъде сключен, което според прогнозите на специалистите ще отнеме поне два-три месеца, и министерството, и БЕХ, и НЕК трябва да стискат палци електрокомпанията да се стабилизира финансово и да започне да обслужва борча си. Иначе енергийният шампион като нищо може да загуби равновесие и да се хързулне опасно по кредитната спирала, в която се е завъртял.
Във фонда "Сигурност на електроенергийната система" вече се трупат средства и към 17 август те надхвърлят 2.4 млн. лв., съобщиха от енергийното министерство. Въпросната структура бе създадена с последните промени в Закона за енергетиката. Вноски в него в размер на 5 % от приходите от продадената електрическа енергия без ДДС правят производителите на електрическа енергия и търговците, които внасят електрическа енергия. Тази мярка обаче не се приема от работодателските организации, които обещават, че ще протестират срещу нея още от началото на септември.
