Едно говорят български управници, а съвсем друго се случва. Къде са например чуждестранните инвестиции, обещани ни от икономическия министър Божидар Лукарски и от неговите предшественици? В Чехия? В Полша? А може би в Румъния? Или даже в Сърбия? Капиталите някак все ни прескачат, макар да сме си един вид данъчен рай с "плоския" налог от 10 процента. За първото полугодие на сегашната година вложенията от чужбина са едва 800 млн. евро и надхвърлят скромно резултата за същия период на миналата година с 1.9 процента. А ако сте забравили – тогава имаше политическа криза, протести, смяна на правителства… Днес уж всичко е спокойно, но нещо продължава да не им стига на инвеститорите.
Безспорно сред основните ни недостатъци като дестинация за правене на бизнес е липсата на развита инфраструктура. Но не става дума само за магистрали. На пръсти се броят големите и свободни площи, които разполагат с необходимите за работа електрически и ВиК мрежи. А за концентрирането на свързани дейности и дума не може да става. За да се отговори на тези нужди на бизнеса, навсякъде по света се създават специални индустриални зони или паркове – в зависимост от конкретните потребности. В България обаче все още има твърде малко такива обособени зони. А вече трябваше да са двайсетина.
Изненадата идва от факта, че за изграждането им не липсват средства. Още през 2009 г., със 100 млн. лв. държавни пари, кабинетът на Сергей Станишев създаде Национална компания "Индустриални зони". Вярно, че скоро след това финансовият министър на ГЕРБ Симеон Дянков върна голяма част от сумата обратно в хазната, но все пак няколко десетки милиона останаха. Сега държавната фирма управлява 8 зони – три работят – те се намират на мястото на свободните безмитни зони в Русе, Видин и Свиленград. Другите – в Божурище, Телиш, Бургас, Варна-запад и Карлово, са в процес на изграждане.
Общата площ на държавните индустриални зони е около 6.6 млн. кв. м, от които 73 900 кв. м са застроени и 225 500 кв. м са открити складови площи.
От действащите най-голям е русенският промишлен парк – разположен е върху площ над 370 декара. В последните няколко години там се изгражда и интермодален терминал за всякакви товарно-разтоварни операции в комбинация с автомобилен, жп и речен транспорт.Така се затваря пълният цикъл от предлагани услуги. В резултат на това инвеститорите вече са над 60, като 15 от тях са дошли само през последната година. Вложенията са основно в производства на лекарствени продукти, облекла, електрически инструменти, селскостопанска, транспортна и строителна техника, мека мебел, пиротехнически продукти и други.
Във Видин положението също се подобрява след удара от световната икономическа криза, която отвя почти напълно интереса към тамошния бизнес инкубатор. По последни данни около 20 предприятия развиват дейност в зоната, която се намира между "Дунав мост 2" и товарното пристанище на града. Секторите, в които работят те, са свързани с метални изделия, стоки за бита и индустрията, екипировки, преработка и складиране на дървесина, търговия с течни горива и други.
Свиленградската индустриална зона през 2010-а на практика беше спряла да работи, но днес също привлича инвеститори. Те обаче все още се броят на пръсти.
Закон за индустриалните зони и технологичните паркове подготвя Министерството на икономиката. А в момента се прави анализ на условията за инвестиране в подобни зони в съседни държави и други страни членки на ЕС. Проблемът е, че действащите зони в Свиленград, Видин и Русе работят по указ от 1987 година. За последно нормативът е бил променян преди 10 години. "Не е възможно да се привличат стратегически инвеститори, когато няма адекватна нормативна база", категоричен е заместник-министърът на икономиката Любен Петров.
Далеч по-динамични са нещата около новите промишлени паркове. Безспорно най-сериозно внимание заслужава "Икономическата зона Божурище". Тя се очертава като едно от най-модерните на Балканите такова съоръжение с площ от почти 2500 дка, с интермодален терминал, с логистичен и административен център. През февруари тази година приключи изграждането на цялостната инфраструктура – 1250 м улични платна, три кръгови кръстовища, пешеходни тротоари и велоалеи, 1860 м канализация за битови нужди и 3150 м за дъждовни води, 2180 м улични водопроводи, 18 противопожарни хидранта и спирателни кранове, 2800 м тръбни трасета за електроразпределителна мрежа и други. Сега Националната компания "Индустриални зони" подготвя и строителството на четирилентова пътна връзка и кръстовище с бул. "Европа". Прогнозите са, че тя ще струва малко над 2 млн. лева. В цената са включени още уличното осветление и канализацията. Преди дни пък бе обявена и обществена поръчка за изграждането на пречиствателна станция за отпадъчни води, за която са предвидени 1.2 млн. лева.
В Божурище първата настанила се фирма е германската "Бер-Хелла Термоконтрол". Тя вече има предприятие и развоен център за производство на климатични системи за автомобилите на "Фолксваген", "Дженерал Моторс", "Ауди", "Мерцедес", както и за уникални марки като "Ламборгини", "Бугати" и "Порше". Вложението на германците е над 42 млн. лева. В зоната са се настанили още хайтек компании като "Ацом", "АРК Метрология", "Иновас", "Неона", "Волаком", "Оптикс", чиито инвестиции се оценяват на 10 млн. лева. Очакванията са фирмите да разкрият около 400 работни места до края на тази година.
Сериозни очаквания има и за зоната в Бургас. "Градът може да стане логистичен хъб за стоки към Европа", заяви неотдавна министърът на икономиката Божидар Лукарски. По думите му се обсъждало разширяването на индустриалната зона, като се включи в нея и авиобазата в Равнец. Идеята е да се ползва съществуващата писта и да се изгради терминал за карго превози.
Светло бъдеще за бургаската зона очертават редица вече подписани договори. Полската "Грийнпойнт България" например влага 6 млн. лв. в завод за моторни лодки и за ветроходи. Освен това поляците имат намерение да се занимават и с рециклиране на пластмаса. Габровската фирма "Зоомаркет" пък строи там централната си база на площ от 2324 кв. метра. Върху други пет декара ще се разполага предприятието на "Вихри" ЕООД. Тук фирмата "Хидробетон" изгражда нов завод за бетонови изделия, а дружеството "Термал инженеринг" ще има производствени цехове с проектантски офиси и шоурум за климатична техника.
Истинска гореща точка за икономиката обаче е зоната в Телиш. Там вече са пуснати в експлоатация пет фотоволтаични централи, чиято обща стойност е 250 млн. лева. Корейската компания "Азия Инвест" също работи там. Чрез дъщерното си българско дружество тя ще реализира проект за 85 млн. лв. в областта на биоземеделието, който включва екологично отглеждане на гъби и фуражни култури, кокошки, пилета, яйца, овце и кози. Плановете са до 2020 г. да бъдат изградени три завода, към които ще има 1600 дка земеделски площи.
Все още в ранен етап на развитие са индустриалните зони "Карлово" и "Варна-запад". Очакванията са поради ключовото си местоположение те също да станат атрактивни за инвеститорите.
