"България е в челната десетка на страните от Европейския съюз по усвояване на средства от европейските фондове", заяви през седмицата заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Геогиева. "Още около два милиарда лева трябва да усвоим в оставащите четири месеца до края на годината, за да не загубим пари от оперативните програми", обясни и вицепремиерът по икономическата политика и еврофондовете Томислав Дончев.
Тези изявления никак не са случайни. На 31 декември изтича последният възможен срок за извършване на плащания по инструментите на ЕС, действали в предишния програмен период – 2007-2013 година. И каквото успеем да вземем дотогава, това е. Повече няма да има. Така че следващите месеци наистина са ключови за крайния резултат от използването на еврофондовете.
Статистиката е достатъчно красноречива. Към края на юли по седемте оперативни програми са били разплатени 5.67 млрд. евро от наличните 6.6 млрд. евро (б.а. – без националното съфинансиране). С други думи, остават да висят още около един милиард евро. Само за сравнение ще кажем, че от началото на 2015-а до 1 август са били усвоени по-малко от 600 млн. евро, което прави задачата за септември, октомври, ноември и декември почти неизпълнима. Вицепремиерът Дончев обаче е оптимист: "За повечето програми по-голямата част от плащанията са оставени за второто полугодие, така че сравненията с първото не са съвсем коректни", казва той.
Кой е крив и кой прав предстои да видим. Към момента обаче според отчетите общият напредък по финансовата рамка приближава 86 процента. Интересното е, че най-добре върви програмата за развитие на човешките ресурси. По нея са платени 92.7% от парите, или 956 млн. евро. Това е изключително добър резултат дори в сравнение с постиженията в най-активните европейски държави.
На пръв поглед много успешна изглежда и "Конкурентоспособност" – използвани са 88.2% от бюджета й. Но това е само формално. Както е известно, над една трета от направените плащания са за сметка на инструмента "Джереми" и се раздават не като безвъзмездна помощ, а под формата на кредити, които след това се връщат. Още стотина милиона пък са усвоени от администрацията, но реално не са помогнали с нищо на бизнеса.
Колкото и невероятно да звучи, на трето място по успеваемост се нарежда програма "Околна среда", макар плащанията по нея почти през цялата 2014 г. да бяха спрени. Сега усвоените пари надхвърлят 1.28 млрд. евро, което е 97.7 на сто от наличните средства. Напредък има и по другата проблемна програма – "Регионално развитие" – плащанията по нея вече гонят 83 процента.
Програма "Транспорт" дълго време стоя на върха, но сега тя е на дъното с най-нисък процент на усвоените средства – близо 78.3 на сто. Обяснение за този парадокс може да се търси единствено в бавния напредък по големите инфраструктурни проекти, защото за разлика от другите програми, тази не е била спирана и по нея не са били констатирани проблеми.
На този фон обаче далеч по-критично изглежда положението по Програмата за селските райони. Още цял милиард остава да се усвои по нея, и то при положение че вече не могат да се правят плащания за изпълнение на проекти по стратегията за развитие на местни инициативни групи след 30 юли. В края на август изтича и срокът за изпълнение на проектите за междутериториално и транснационално сътрудничество по селската програма. А 15 септември е крайната дата за изпълнение на проектите по всички останали мерки.
Изключително скъсен е и графикът за изпълнение на проекти по програмата за развитие на рибарството. Тук по много от мерките крайният срок също е 31 август, но поне има теоретична възможност за удължаването му до 31 декември.
Като говорим за срокове и проценти обаче, ще е добре да кажем също, че усвояването на всички средства от европейските фондове никога не е било постижимо за България. И властта трябва най-сетне да признае това официално, защото дори в историята на Европейския съюз няма случай, в който някоя страна да е оползотворила всички отпуснати й пари. Затова резултати над 90% се приемат за отлични, а около 80 на сто – за много добри. А и не бива да забравяме, че страната ни вече е загубила значителни средства от ЕС и просто няма как да се стреми към 100-те процента.
От 2007-а досега сме се простили безвъзвратно с общо над 350 млн. лв. по всички програми. За първи път излязохме на минус в края на 2011-а, когато бяха отписани 78 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони. За 2012-а Европейската комисия не призна плащания за още 100 млн. лв. за земеделието, 10 млн. лв. по програмата "Рибарство" и още толкова по програмите за трансгранично сътрудничество. През 2013-а за първи път не бяха усвоени средства и по оперативните програми. Най-много пари – 100 млн. лв., изчезнаха от "Околна среда". Загуби имаше и по "Административен капацитет" и "Техническа помощ" – съответно 11.5 млн. лв. и 3.5 млн. лева. А програмата "Рибарство" за втора поредна година не успя да усвои всички средства и загуби 7 млн. лева. През 2014-а от екопрограмата бяха отписани още 44 млн. лв., а други 130 милиона загубихме по селските фондове.
Равносметката
Колко пари сме взели от Брюксел и колко сме платили за членството си в Европейския съюз? По този въпрос се е спорило много, но нека сравним официалните числа.
От 2007-а до края на 2014 г. страната е успяла да изплати над 16.5 млрд. лв. по програмите с европейско финансиране. По тези, съфинансирани чрез структурните и Кохезионния фонд, са предоставени средства в размер на над 11.8 млрд. лв. (76.7% от общия обем, който е 15.7 млрд. лв.), а парите от земеделските и от рибарските фондове са съответно над 4.7 млрд. лв. (74.3 на сто). За същия период от осем години България е внесла в общия бюджет на ЕС около 2.7 млрд. евро, или малко под 5.4 млрд. лева. С други думи, сме на плюс от над 11 милиарда.
През 2015-а сметката ще набъбне още повече в наша полза, тъй като ще платим около 700 млн. лв., а се очаква да получим поне 1.5 млрд. лв. по оперативните програми и още около 500 млн. лв. от селската програма. Ситуацията може да е дори още по-благоприятна, ако започнат и плащанията по новия програмен период. Но е малко вероятно това да се случи в оставащите четири месеца до края на годината.
