Министерството на образованието и науката не са осигурили ефективното изпълнение на Националната стратегия за научни изследвания за периода 2011 – 2014 година. Това е заключението от отида на Сметната палата за изпълнението на стратегията.
От пресцентъра на палата съобщават, че не е постигната целта българската наука да се превърне в някакъв фактор за икономиката. Оказва се, че само 6% от финансирането за наука в рамките на трети години е от структурните фондове на Европейския съюз.
"Много са нашите негативни констатации, за съжаление те са в сфера, към която всички имаме големи очаквания", заяви председателят на Сметната палата Цветан Цветков. В края на доклада са посочени 21 препоръки към на министъра на образованието и науката. Тяхната цел е подобряване на дейността.
Оказва се, че анализът на финансовите параметри за наука показва поредица пропуски. Така например, водещите институции в системата на МОН не разполагат с достатъчен административен капацитет. В доклада се посочва още, че основният финансов инструмент – Фонд "Научни изследвания", пък не е управляван ефективно и не е изпълнявал основната си функция в последните четири години да подпомага науката. Заради неефективното управление на фонда не може да се отчетат резултатите на научно-изследователската дейност. В допълнение на това няма концентрация на ресурси в приоритетните области и не са използвани ефективно националните и европейските фондове. Ви доклада се подчертава и слабата координация с другите финансиращи структури.
"Координацията по рамковите програми на Европейския съюз и финансирането на проекти по тях не е ефективна и ефикасна и не подпомага интегрирането на българската наука в европейското изследователско пространство", констатират от Сметната палата. Според ведомството, това е една от причините за неблагоприятния финансов профил на България за разходите за научна дейност.
Според плана за действие, за първите 3 години на стратегията е предвиден общ бюджет от над половин млрд. лева. На теория в стратегията е заложено още средствата за наука да се увеличават поетапно, докато достигнат 1.5 от БВП през 2020 година. На практика обаче са оказва, че темпото, с което нарастват, няма да позволи постигането на въпросната цел. Освен това за науката би имало полза да се предприемат действия за разширяване на сътрудничеството на България с повече държави. За всички изминали години, обаче такива наченки няма.
Други констатирани проблеми гласят, че регистърът за научна дейност (част от отговорностите на МОН) е воден неадекватно и не показва реалното състояние на научните ресурси в България. Освен това липсва прозрачност при провеждането на конкурсите на фонда за научна дейност и няма условия за следенето на проектите. Като пример можем да посочим, че в рамките на 4 години са проведени само 2 конкурсни процедури, които при това са съпътствани от скандали и уволнения.
От Сметната палата допълват още, че липсва ефективна система за оценка на научните постижения, система за контрол на проектите и такава за инвентаризация на научното оборудване. Това от своя стна пък създава риск от хаос в документацията и отчетността.
