Унгария се превърна в новата гореща точка на миграционната криза в Европа, след като само през тази година в нея влязоха над 100 000 хил. имигранти. Страната е входна врата за шенгенското пространство и трасе, по което преминават желаещите да се установят в по-богатите държави в Западна и Северна Европа.
Правителството на Виктор Орбан реагира, като започна строителството на четириметрова ограда по границата със Сърбия за 100 млн. евро.
Всъщност Сърбия заема малка част от южната граница на страната, така че едва ли новото съоръжение ще спре наплива от желаещи да достигнат обетованата земя на Европейския съюз. Издигането на оградата има друга цел – да отклони потока към Хърватия и Румъния, които са членове на ЕС. А според Дъблинския регламент на общността държавите членки, в които търсещите убежище влязат най-напред, носят отговорност за тях, докато бъде разгледан статутът им. А имигрантите, които успеят да се доберат до вътрешността на ЕС, трябва да бъдат върнати в т.нар. първа страна.
Критиците на тази система, най-вече от Източна Европа, изтъкват, че тя прехвърля целия товар върху тези, които са най-малко подготвени да го поемат – най-бедните страни в Евросъюза, разположени по югоизточната му граница. Гърция, която просто не издържа на бежанския наплив, е нагледен пример. Европейският съд за правата на човека постанови, че в южната ни съседка не могат да бъдат връщани бежанци, защото тя не е в състояние да ги поеме. Само през юли в Гърция проникнаха, главно по море, над 50 хил. души. Притиснати от финансовата криза, местните власти избраха най-простия изход, като решиха да ги превозят от претъпканите острови към континента, откъдето да поемат на север, по т.нар. западнобалкански маршрут. Македония за кратко се опита да удържи вълната, но бързо се предаде и възприе гръцката тактика.
Така че желанието на унгарското правителство да избегне подобно нашествие е съвсем разбираемо. Още повече че сега в момента дневно в страната проникват от Сърбия по 2 хил. души дневно. Бежанската вълна оказва силно влияние върху вътрешната политика на страната. Подкрепата към управляващата партия "Фидес" започна да спада и в края на април вече само 21% от гласоподавателите подкрепяха "Фидес", с едва 4 на сто повече от крайната десница "Йобик". Така че за премиера Виктор Орбан не остана друг избор, освен да вземе пример от крайнодесните и да обяви нулева толерантност към имигрантите. През юни той обяви, че Унгария повече няма да приема бежанци, върнати от други страни от ЕС, но после се отказа след острата реакция на Брюксел.
Следващата стъпка на Орбан беше издигането на оградата, заради която търпи критики отвсякъде. Строителството й обаче не противоречи на правилата на ЕС, а и Будапеща веднага се позова на сходните съоръжения на българо-турската и гръцко-турската граница. Действията на унгарския премиер дадоха своите плодове – според последните проучвания партията му е спряла да губи подкрепа и дори е започнала да наваксва. Колкото до критиката от ЕС, Орбан едва ли би могъл да очаква друго. Председателят на определяната като популистка "Фидес" отдавна е изгубил симпатиите на Брюксел заради авторитарния си стил на управление и подкрепата за Путин.
Едва ли има някаква предумисъл в насочване на миграционния поток към Унгария, целяща разклащането на положението на управляващите, тъй като през страната минава най-прекият път от Балканите към сърцето на континента. Друг е въпросът дали Европа не трябваше да прояви повече солидарност или поне разбиране към действията на унгарците. Ами ако, вместо да строят стена, бяха възприели гръцката и македонската тактика и просто бяха пуснали потока от бежанци да вървят, накъдето им видят очите?
Европа преживява най-тежката си бежанска криза от Втората световна война насам и бъдещето й зависи от начина, по който ще се справи с нея. Това, от което сега има нужда, по думите на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, е колективният кураж всеки да изпълнява ангажиментите си.
