Г-н Наков, в рамките на последните две години Вие сте третият директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Началниците тук се сменят, но проблемите си остават все същите. От Вас се очаква да организирате работата така, че за по-голяма част от територията на страната да бъде изработена коректна кадастрална карта с по-добро от сегашното й качество. С какви темпове върви изпълнението на тази задача?
– Ускоряването на този процес зависи от приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), който към момента е съгласуван с всички заинтересовани страни – ведомства, браншови организации, граждани. Предстои още съгласуването на финансовата обосновка с Министерството на финансите.
Със законопроекта се регламентира облекчена процедура за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизираните територии. Предвижда се картата на възстановената собственост да бъде преобразувана в кадастрална карта от службите по геодезия, картография и кадастър, което ще осигури възможност в кратки срокове и с минимален финансов ресурс да се постигне покриване на голям процент от територията на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри.
Обслужването на гражданите с кадастрална информация ще се съсредоточи в един административен орган, което ще доведе до унифициране в предоставянето на услуги с кадастрална информация и заплащането им и ще даде възможност за по-бързо и облекчено реализиране на големи инвестиционни проекти.
До одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за останалите урбанизирани територии обслужването с кадастрална информация ще продължи да се осъществява от неголям брой общински администрации.
По предложение на министър Павлова беше приета нова концепция за ускорено създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри с цел да се ускори процесът по създаването на имотен регистър. Това просто поредният документ ли е, или по него вече има конкретна реализация?
– Промяната в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) ще осигури възможност в кратки срокове и с минимален финансов ресурс да се постигне покриване на голям процент от територията на страната. Преходът към имотна система на вписване обаче е един по-продължителен процес. С проекта ще се осигури предпоставка за реализиране на заложените в ЗКИР цели за създаване на единен поземлен регистър, представляващ основа на имотния регистър и стабилитет в гражданския оборот с недвижими имоти.
С предложените законодателни промени се въвеждат нови правно-технически решения, с които да се поддържа и развива едно адекватно ниво на интеграция между двете геореферирани бази данни – кадастър и имотен регистър. Улеснява се процесът по създаване на предварителни имотни партиди и на имотни партиди, което е предпоставка за плавния преход от поименна система към система на имотни вписвания.
Вероятно и в случая крайният резултат зависи от финансирането. А, както е известно, то все не е достатъчно. Какъв е бюджетът ви и ако отделените от държавата средства не стигат, ще използвате ли помощта на европейски фондове?
– Успяхме да поставим кадастъра и геодезията между основните приоритети на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. И имаме пълната подкрепа за реализиране на новите цели и предизвикателства, които стоят пред агенцията – ускорено създаване на КККР за неурбанизираните територии на страната.
Осигуряването на по-висок бюджет е свързано с разбирането за важността на дейностите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за успешното изграждане на електронното правителство, за устойчивото развитие на икономиката и успешното изграждане на инфраструктурните проекти и очакваме през следващата година агенцията да има необходимия финансов ресурс за дейността си.
В случай че отделените от държавата средства не са достатъчни за покриване на страната с кадастрална карта, АГКК ще търси и други източници на финансиране, включително и помощта на европейските фондове.
Имате ли готови проекти, свързани с европейско финансиране? Получавате ли подкрепа от международни организации и кои са те?
– След много работа и добра мотивировка Агенцията бе одобрена като допустим кандидат по процедура „Стратегически проекти в изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България (2014-2020)“ на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 (ОПДУ).
Минимизирането на грешки в наличните данни и недопускането на нови при създаването на карти и регистри беше заложено като приоритет в работата Ви. Справихте ли се?
– Минимизирането на грешките в наличните данни и недопускането на нови при създаването на КККР са свързани основно със законовите изисквания за създаването и поддържането им, както и с подобряването на контрола от страна на агенцията. При урбанизираните територии най-много грешки се допускат поради недостатъчното участие на собствениците в процеса на създаване на кадастъра. За съжаление
у нас няма условия за персонално съобщаване на предстоящите работи по картите, а и то би било свързано с непосилни финансови разходи, поради което законодателят не го предвижда. Данните за земеделските земи и горите, постъпващи в кадастъра от картата на възстановената собственост, са кадастрални по характера си, но имат немалко фактически грешки. Отстраняването на тези грешки, за разлика от грешките в контактните зони, нормативно е предвидено да става в рамките на процедурата и при условията за поддържането на кадастъра.
Разработеният през тази година законопроект за изменение и допълнение на ЗКИР предвижда: разграничаване на непълнотата или грешката в кадастралната карта, произтичащи от неточно отразяване на граници на недвижими имоти към момента на нейното създаване от явната фактическа грешка, пренесена от картите и плановете, одобрени по реда на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и горския фонд (ЗВСГЗГФ); създаване на процедура за отстраняване на явната фактическа грешка, пренесена в кадастралната карта от картата на възстановената собственост, и възможност за обезщетяване на засегнатите собственици; ясно разграничаване на контролните функции на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на териториалните й звена от дейностите, осъществявани от правоспособните лица.
Пропуските в кадастралната карта създават множество проблеми в страната, кога можем да разчитаме, че тя ще бъде пълна?
– Изминалият 14-годишен период на създаване на кадастъра е достатъчна база за извършване на анализ на изпълненото досега – както по отношение на коректността на кадастралната информация, така и за срока за създаването й. Необходимо е да се предвидят нови, ускорени методи за създаване на кадастрална карта в допълнение на досегашния, систематичен начин на работа.
Именно в приетата концепция, цитирана по-горе, в частта за ускорено създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на страната е предвидена законодателна промяна, чрез която се предвижда преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална карта, което ще осигури възможност в кратки срокове и с минимален финансов ресурс да се постигне покриване на голям процент от територията на страната с кадастрална карта и кадастрален регистър. Към края на 2014 г. има кадастрална карта и кадастрални регистри (създадени по реда на ЗКИР) за 18% от територията на страната.
Във вече одобрените кадастрални карти са допуснати много грешки. А за изработването им се плаща по няколко пъти – първо на фирмите, които са ги изработили, и след това за поправяне на грешките, за които финансовата тежест се прехвърля на гражданите. Санкционирани ли са фирми за подаване на неверни данни? И ако има такива – кои са?
– Голяма част от проблемите, които се появяват в кадастралната карта и които стават повод да се говори за много грешки в нея, са всъщност проблеми на източниците, въз основа на които тя се изработва. Те са съществували и преди откриването на процедурата по създаването й и са пренесени в картата в процеса на ползването на източниците. Значителна част от грешките в източниците за урбанизираната територия се откриват и отстраняват при изработването на кадастралната карта по нормативно предвидения начин, но тези в териториите със земеделски земи и гори остават, тъй като данните от източника „карта на възстановената собственост” се включват – според законовите изисквания, в кадастралната карта без изменение. Данните за земеделските имоти могат да се изменят само в случаите, когато се констатира обединяването на данни от различни източници и „контактна зона” със съседна урбанизирана територия, т. е. получени са несъответствия в границите и/или застъпвания на поземлени имоти. Всички грешки или неточности, допуснати в кадастралната карта, се отстраняват за сметка на задължените лица, а това рядко са гражданите.
Задължени лица са фирмите, на които е възложено създаването на кадастралната карта и на кадастралните регистри, в случай че създаваните от тях данни в резултат на геодезически измервания или предоставената им налична изходна информация не са отразени в пълнота и с изискващата се точност. Изпълнителите по договор за създаване на кадастралната карта са задължени да използват всички налични източници на данни и информация за обектите на кадастъра, които се съхраняват в различни административни структури и при други юридически лица с обществени функции. Агенцията като възложител предоставя тази информация, осигурена й от първичните администратори на данните. Когато изпълнителите по тяхна вина са допуснали дефекти, съгласно сключените договори съответните фирми би следвало да имат срок, в който след одобряването на картата да отстраняват дефектите за своя сметка. Задължено лице е също АГКК като административен орган, приемащ и одобряващ кадастралната карта и кадастралните регистри – след изтичане на срока за отстраняване на дефектите от фирмата изпълнител, когато са нанесени грешно данни в кадастралната карта и кадастралните регистри по вина на изпълнителите. Към задължените лица попадат още физическите и юридическите лица, собственици на недвижими имоти – обекти на кадастъра или носители на други вещни права при неизпълнение на задълженията им, регламентирани в Закона за кадастъра и имотния регистър.
Трябва да се има предвид, че с оглед на защитата и гарантирането на правото на собственост законодателят е предвидил две възможности собствениците да възразят: първата възможност е след приемането на изработените кадастрална карта и кадастрални регистри, а втората – след одобряването им. Законова процедура за отстраняването на непълноти или грешки е предвидена и след одобряването на кадастралната карта и на кадастралните регистри.
Какъв е ангажиментът на гражданите при изработването на кадастралните карти?
– Гражданинът – в качеството му на собственик, има много важен ангажимент в процедурата по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Той участва в процеса на създаване на кадастъра чрез правото – но има и задължение и то е да обозначи сам границите на имота си и да представи документите си за собственост. За съжаление изпълнението на въпросните задължения от тези най-важни участници в създаването на кадастъра – собствениците на недвижими имоти, които са и основният му потребител, се осигурява най-трудно, въпреки че агенцията стриктно спазва нормативните изисквания за оповестяване и разясняване на предстоящите работи по кадастъра. Неспазването на задълженията от страна на собствениците е в основата на повечето непълноти и грешки.
Поправката на непълнотите и грешките в кадастралната карта е за сметка на собствениците само тогава, когато те не са изпълнили задълженията си при изработването й, както и не са се възползвали от правото си на възражения съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър, чрез което да участват в създаването на кадастъра по отношение на своята собственост.
За пореден път бе обещано, че ще работите активно и за въвеждане на електронни услуги. Докъде стигна организацията на този процес? И каква е основната цел – дигитален кадастър, достъпен за всички, или нещо друго?
– В Агенцията по геодезия, картография и кадастър е внедрена и функционира интегрирана информационна система на кадастъра и имотния регистър (ИИСКИР). Чрез системата се поддържа и съхранява кадастралната информация и се предоставят услуги за гражданите, дружествата, общините и ведомствата.
Агенцията е между институциите, които предоставят всички свои услуги по електронен път чрез успешно внедрената през 2014 г. Кадастрална административна информационна система – КАИС. Чрез КАИС е реализирана възможността всички клиенти на агенцията да подават заявления за предоставяне на административни услуги по електронен път, да извършват електронни справки и плащания, както и да получават официалните документи (скици, схеми, удостоверения и други) от всяка Служба по геодезия, картография и кадастър за цялата територия на страната, независимо от местоположението на обекта на кадастъра.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър предостави на нотариусите безплатен, неограничен достъп до системата за разглеждане на всички данни в кадастралната карта и кадастралните регистри. За да се снабди със скица за свой имот във връзка с предстояща сделка, гражданинът има възможност да отиде при нотариус, който може да заяви, да получи и да разпечата скицата и след като я завери, да я предостави на клиента. Услугата е защитена чрез електронен подпис. Заявяването се извършва само и единствено от нотариуса. Агенцията непрекъснато развива ИИСКИР, за да отговаря на постоянно променящата се среда, на нормативните изисквания и нарастващите нужди на потребителите.
През последните няколко години в агенцията са реализирани редица изключително значими ИТ проекти, финансирани по Оперативна програма „Административен капацитет“. Проекти, които не само доведоха до по-ефективно електронно управление на огромния обем от данни и информация, с които АГКК работи, но и до подобряване на работните процеси и дейности, в това число и тези по електронно административно обслужване. При реализацията на тези проекти се придоби опит, но, разбира се, пред нас има още редица предизвикателства, произхождащи от факта, че отговорностите на агенцията са големи, както и очакванията към нея.
Очакваше се агенцията да представи своя програма за развитие на кадастъра, но тя така и не стана обществено известна. Какви са акцентите в нея?
– Разработваме програма за развитието на кадастъра през следващия период, но тя ще бъде детайлизирана след влизане в сила на промените на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Какви са личните Ви цели, които искате да постигнете, докато сте на този пост?
– Кадастърът има изключителното значение за икономическия просперитет на една държава. Липсата на кадастър гони инвеститорите, подпомага измамите с недвижими имоти, улеснява укриването на данъци, стимулира сивата икономика. Кадастралната карта дава пълна информация за недвижимата собственост с точните й площи, предназначение и собственици. Геодезията и кадастърът са пряко свързани със сигурността на страната. Те са началото и краят на всеки инвестиционен проект и гарантират недвижимата собственост. Ето защо нашата дейност играе ключова роля за редица сфери и аспекти на икономическия живот у нас. В тази връзка ние трябва непрекъснато да се развиваме, за да отговорим на постоянно променящите се среда, нормативни изисквания и нарастващите нужди на нашите потребители. Затова като ръководител на Агенцията по геодезия, картография и кадастър работя за нейното утвърждаване като единствен административен орган, който обслужва потребителите с кадастрална и геодезическа информация.
Инж. Светослав Наков бе назначен на поста изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър през януари със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова. До този момент е бил началник на Службата по геодезия, картография и кадастър за Софийска област. Има опит и като експерт по създаване и поддържане на кадастрални карти и кадастрални регистри. Наков е магистър със специалност "Маркшайдерство и геодезия", придобита в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски".
