С влязла в сила на 11 май 2015 г. присъда на Софийския градски съд осъденият Ярослав Димитров е бил признат за виновен за извършено от него на 2 март 2012 г. престъпление по чл. 249, ал. 1 НК (неправомерно ползване на данни от платежни инструменти без съгласието на титулярите), за което му е наложено условно наказание 2 години лишаване от свобода, отложено с 4–годишен изпитателен срок.
С друга присъда, влязла в сила на 11 юни 2015 г. и постановена от Софийския районен съд, Димитров е осъден за извършено от него на 22 юли 2009 г. престъпление по чл. 195, ал.2 НК (кражба на вещи на стойност в големи размери) и наказан с лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение отново е отложено с 5–годишен изпитателен срок.
След запознаване с двете влезли в сила присъди, Софийската районна прокуратура е преценила, че спрямо осъдения Димитров следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду двете наложени, като бъде отменено и приложението на чл. 66 НК (условното осъждане). По тези съображения на 28 август 2015 г. прокурор при СРП е направил искане до Софийския районен съд за групиране на посочените наказания по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, определяне на общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода и ефективното му изтърпяване без приложение на условно осъждане, съобразно чл. 39, ал.2 НПК.
