"Северен поток 2", "Турски поток" или "Южен поток"? Ясно е, че Русия няма финансовите възможности да изгради повече от едно трасе в пълния му мащаб, особено на фона на двата големи газопровода, които "Газпром" планира да строи към Азия. Освен това каквото и да се говори, и Европа едва ли ще има нужда от толкова много природен газ. Общото между посочените три проекта е, че зад всеки един от тях се крие амбицията на Москва в края на 2019-а, когато изтича срокът на подписаното с Киев десетгодишно споразумение за транзит, напълно да спре преносът на руски газ през Украйна. Нито един от потоците обаче не тече, както му се иска на президента Владимир Путин, а и с всеки изминал месец забавяне вероятността да се изкара Украйна от газовата игра става все по-малка.
Неслучайно, след подписаното миналата седмица споразумение за "Северен поток 2", в Русия изведнъж се разбързаха и започнаха да задават експресни графици за реализиране на съоръжението. Във вторник (8 септември) стана ясно, че доставчиците на тръби за подводната част на новия трансбалтийски газопровод може да бъдат избрани още през януари 2016-а и руските фирми вече пишат своите търговски предложения. "Сега подготвяме бизнес плана за проекта и успоредно работим по търговете за доставка на редица ключови материали, каквито са и тръбите. И двете неща ще бъдат одобрени през януари, съобщи заместник-председателят на борда на директорите на "Газпром" Александър Медведев. Според експертни оценки, за подводната част на "Северен поток 2", ще са необходими около 2.4 млн. т тръби, а за сухопътното трасе – 1 млн. тона.
Всъщност подобни приказки на едро вече слушахме неведнъж, първо за "Южен", а после и за "Турски поток". Но действителността излезе по-различна в сравнение с представите на висшия мениджмънт на руския газов гигант.
"Подписаното акционерно споразумение за
"Северен поток 2" е само началото на пътя
Тепърва предстои да се получат разрешения от страните около Балтийско море, освен това нерешен остава въпросът кой ще построи и контролира приемащата инфраструктура на територията на Германия", смята анализаторът Михаил Крутихин. Становището му е, че на първо време начинанието ще е изгодно за европейските партньори на "Газпром" (Shell, OMV, E.ON и BASF/Wintershall и Engie). Защото, подобно на първия "Северен поток", финансовото споразумение предполага след изграждането на неговата подводна част те да получат възвръщаемост на своите инвестиции, без това да зависи от обемите синьо гориво, транспортирани по тръбата.
Крутихин обръща внимание и на още един любопитен факт – с 51% в "Северен поток 2" на практика ще участва регистрираната в Швейцария дъщерна компания на "Газпром" – Nord Stream AG, която е оператор на първия "Северен поток". "По този начин – отбелязва той – всички пари за проекта ще отиват в Швейцария и никой няма да знае за какво се харчат. Което може да се нарече и
източване на средства от Русия"
По-важното обаче е друго – въпреки акционерното споразумение все още не са подписани никакви договори с потребителите на природен газ, а липсва и "зелена светлина" от Европейската комисия. Тоест сега е невъзможно да се каже ще потече ли изобщо газ по "Северен поток 2", добавя Крутихин.
Другият спорен момент около балтийския газопровод е, че и вече съществуващата тръба не се натоварва с пълната си мощност от 55 млрд. куб. метра. За миналата година по нея са преминали 36.5 млрд. куб. м синьо гориво. Причината е в Третия енергиен пакет на Европейския съюз, съгласно който "Газпром" не може да запълва на 100% газопроводите OPAL (35 млрд. куб. м) и NEL (20 млрд. куб. м), които са сухопътното продължение на "Северен поток" на германска територия, тъй като по този начин се стига до монопол. Нищо че за цялото досегашно функциониране на трасето никой друг не е поискал да транспортира газ по OPAL и NEL.
"Преди да се строят нови тръби с обща мощност от 55 млрд. куб. м, е необходимо да се изясни ситуацията със сухопътната инфраструктура. Първо, тя трябва да се разшири, а освен това да се реши въпросът с Третия енергиен пакет", е мнението и на вицепрезидента на консултантската фирма "Аргус" Вячеслав Мищенко.
По време на среща с френския бизнес през седмицата в Париж руският министър на икономиката Алексей Улюкаев също коментира казуса: "Наложените от Европейския съюз санкции към Русия не налагат ограничения за участието на западните компании в "Северен поток 2". Единствено създават допълнителни сложности, свързани с начина на финансиране. Имаме проблем не със санкциите, а с механизма на Третия енергиен пакет. Както знаете, спорим за това с нашите европейски колеги. Но разчитаме, че скоро ще ни се удаде да стигнем до позитивен резултат."
Дори и да приемем, че Русия реализира "Северен поток 2" до 2020 г. и пренасочи по него транзита за Западна Европа, заобикаляйки изцяло Украйна, остава въпросителната как ще се доставя природният газ за България, Словакия или Сърбия и доколко това е икономически изгодно? Вярно, че и потреблението на тези държави не е особено голямо, но все пак те имат сключени търговски договори с "Газпром", които няма как да бъдат пренебрегнати. При това положение изглежда, че Москва – ще не ще, ще трябва да направи и
"Турски поток", но в осакатен вариант
спрямо първоначалните си намерения. По неговите четири тръби се предвиждаше да минават общо 63 млрд. куб. м гориво на година. Само че възникнаха редица трудности като прекомерните искания на Анкара за намаляване на цените на доставяния й руски природен газ и политическата нестабилност в Турция предвид предстоящите нови парламентарни избори. Изобщо не е ясно и кой ще строи инфраструктурата, по която да се транспортира синьото гориво, идващо от "Турски поток". Предполага се, че тръбите от газовия хъб на турско-гръцката границата ще изградят от европейските страни, които ще потребяват газа, но поне на този етап те изобщо нямат подобни планове.
До неотдавна експертите гледаха на "Северен поток 2" като на резервен вариант, в случай че нещо с "Турски поток" се обърка. Сега обаче те са на мнение, че ако Москва успее да уреди всички спорни детайли около балтийския проект, то от турския ще остане не повече от една тръба. Конкретно директорът на анализаторската компания East European Gas Analysis Михаил Корчемкин е убеден, че и тя ще стане излишна, тъй като "Газпром" няма достатъчно средства, а и прогнозите за търсене на руски газ в Европа не са чак толкова оптимистични.
На този фон "Южен поток" продължава да изглежда като най-добрата алтернатива – поне от чисто географска гледна точка. През седмицата и министърът на енергетиката Теменужка Петкова изтъкна значението на този проект за България: "Той е важен от гледна точка на това, че ще доведе до диверсификация на маршрутите за доставка за природен газ, важен е и за това, че ще доведе до икономическо оживление. Това е нашата политика – но той трябва да се случи единствено и само при спазване на европейското законодателство." Петкова добави, че срещу нашата страна е започнала наказателна процедура и в момента текат проверки. "Докато тази процедура не приключи, ние не можем да кажем нищо по проекта. Важно е да се знае, че от страна на нашите партньори от "Газпром" няма окончателно писмено становище по отношение на тяхната воля как ще се развива този проект. Докато не получим такова становище, не можем да кажем нищо повече", коментира енергийният министър. По всичко личи, че "рулетката" продължава да се върти и тепърва ще се види кой вариант ще се окаже най-изгоден както за Русия, така и за Европа.
*Словашкият министър-председател Роберт Фицо нарече споразумението между "Газпром" и европейските му партньори за "Северен поток 2" "предателство, което ще струва на Словакия и Унгария милиарди евро. "От месеци в Европейския съвет се говори, че трябва да се направи всичко възможно Украйна да остане транзитна държава и да й се помогне през трудните зимни месеци. И изведнъж "Газпром" подписва договор с компании от западни страни членки за разширяването на "Северен поток". Те ни правят на идиоти."
*Работодателите в България се обявиха в подкрепа на "Южен поток". "Съживяването на проекта няма как да се отрази по друг начин освен положително за бизнеса. Той е с доста сериозна стойност и ще подпомогне строителите, пристанищата, както и определени региони и общини", заяви в четвъртък (10 септември) председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал добави, че също енергично подкрепя "Южен поток" заради диверсификацията на маршрутите за природен газ и приходите в бюджета. Той обаче предупреди, че трябва да се внимава при обявяването на поръчките, за да не се стигне до ситуацията, в която изпадна предишното правителство.
