На Петия общоцърковен събор в началото на септември руският патриарх Кирил отбеляза, че хората във властта най-после са "престанали да обсъждат деловите въпроси на бутилка коняк". По думите му руските лидери вече не злоупотребяват с алкохола и трезвеността се е превърнала в норма за елита. Според патриарха положителната крачка е направена благодарение на примера, който дават първите ръководители. Твърди се, че президентът Владимир Путин и премиерът Дмитрий Медведев водят здравословен начин на живот – преди дни например бяха разпространени снимки как двамата тренират заедно във фитнес център.
По съвсем друг начин стоят нещата извън пределите на Кремъл. Пиянството в работно време винаги е било бич за чиновниците и функционерите от средния и низшия ешелон още от времената на Ленин. Да не говорим, че много успели руски политици и бизнесмени са "отгледали" добра поносимост към алкохола. Защото и преди, и сега това в известна степен е задължително условие за постигане на определено социално положение. Може би защото в Русия няма уважителна причина да откажеш да пиеш за важни неща като здравето, дружбата, щастливата среща, бъдещото партньорство и т. н.
Повечето съветски началници не са се отличавали с изискан вкус към спиртните питиета. Ленин например не обичал виното и изобщо не употребявал концентрати. Затова пък обожавал бирата, като замезвал с дребна сушена риба и слабо осолена пъстърва.
Йосиф Висарионович Сталин страдал от стомашни киселини и изпитвал очевидна симпатия към полусладките грузински вина. Според спомените на Вячеслав Молотов обаче любимата му напитка бил конякът: "Когато пийнеше, се развеселяваше и задължително пускаше грамофона… понякога пеехме църковни песни. А след като хапнехме, се е случвало да подкараме и белогвардейски".
Никита Хрушчов пиел с еднакво желание и коняк, и водка. Докато Леонид Брежнев отдавал дължимото на кабернето от Мисхако, където в годините на войната ръководел отбраната на Малая земля и на молдавските вина. Но с годините все повече наблягал на по-силните напитки, особено на "Зубровка". В края на краищата хората от най-близкото му обкръжение започнали тайно да я разреждат с чай.
Противно на общоприетото мнение пиянството не било на почит сред висшето партийно ръководство в съветската страна. Ленин, Троцки, Берия, Маленков и Микоян пиели малко. През 30-те години на ХХ в. в Кремъл се смятало за абсолютно недопустимо да отидеш в кабинета на някого и да му предложиш чаша алкохол в средата на работния ден. Пиело се по време на неформалните срещи – вкъщи или на вилата.
На антуража на Сталин често сервирали бутилки със сок, разреден с вода, разбира се, по предварителна уговорка. Михаил Суслов и Константин Черненко изобщо не употребявали спиртни напитки. Алексей Косигин пиел рядко и не повече от две чашки дагестански коняк. Хрушчов носел много на алкохол, но на официалните приеми винаги използвал специална чаша с двойно дъно. Отстрани изглеждало, че е пълна, а всъщност в нея имало само няколко капки. Иначе на кремълските банкети в следвоенните времена спиртните напитки, само местно производство, присъствали в разнообразни и големи количества.
Залезът на съветската епоха съвпада с последната голяма антиалкохолна кампания, разгърната от властите. Тя засегнала и Кремъл. Отначало на обедите престанали да сервират всякакъв концентрат – само леко бяло вино и безалкохолни напитки. Михаил Горбачов обаче върнал обичайната практика и на масите отново се появили кубански, кримски и грузински вина, арменски, грузински и дагестански коняк и, естествено, водка.
Шест неизвестни факта за алкохола
През 2008-а по време на фестивала на гроздето в италианския град Марино виното вместо в градските фонтани тръгнало по водопровода и се изляло от чешмите на близките къщи.
Жените приготвят популярната в тропическите области на Южна Америка алкохолна напитка чича, като дъвчат царевично брашно и след това изплюват получената маса в специална цистерна.
Немският алкохолен завод G-Spirits пуснал серия бутилки концентриран алкохол, чието съдържание първо било излято върху голите гърди на модели от Playboy, а след това събрано обратно.
В Уругвай при нарушаване на правилата за пътно движение състоянието на алкохолно опиянение може да послужи като смекчаващо вината обстоятелство.
В средновековна Чехия, за да получи едно селище статут на град, трябвало да има съдилище, митница и пивоварен завод.
На Татянин ден в царска Русия портиерите на ресторантите "Стрельна" и "Яр" пишели с тебешир на гърба на мъртво пияните студенти адресите им, за да знаят файтонджиите къде да ги откарат.
