Партиите от Реформаторския блок са на финалната права с разпределянето на квотите помежду си за кандидатите за общински съветници в столицата. Поначало се очакваше "Демократи за силна България" (ДСБ), чиито избиратели са основно в София, да получат повече места и по-конкретно да посочат 24 кандидати, а партньорите им от "Движение България на гражданите" (ДБГ) и Съюзът на демократичните сили (СДС) да излъчат по дванайсет. Останалите 13 места за Столичния общински съвет, който се състои от общо 61 души, се отреждаха на двете по-малки формации в коалицията БЗНС и Народна партия "Свобода и достойнство". "Българска нова демокрация" и Българския демократически форум, които също ще подкрепят Реформаторския блок за местните избори, ще са с по един-двама кандидати.
Кой колко претенденти наистина ще има ще се разбере в началото на следващата седмица, заяви за "БАНКЕРЪ" народният представител от блока Вили Лилков, който бе издигнат от коалицията за кандидат-кмет за София. Той допълни, че в ДСБ са готови още от юли, но колегите им от ДБГ и СДС поискали съвсем малка отсрочка, за да избистрят своите окончателни предложения.
Депутатът от ДБГ Настимир Ананиев пък каза за "БАНКЕРЪ", че има различни варианти за разпределението, но уж последно се разбрали ДСБ да получи 22 места, ДБГ и СДС по 16, а седем да са за останалите формации. Междувременно и от партията на Радан Кънев, и от тази на Меглена Кунева отбелязаха, че разпределението няма голямо значение, тъй като бъдещите общински съветници ще бъдат определени от предпочитанията на избирателите.
Така или иначе, само водачът на листата Трайчо Трайков, който е от Гражданския съвет на Реформаторския блок, но бе номиниран от ДСБ, може да се чувства сигурен за своето място, на което на практика е бетониран чрез поправката в Изборния кодекс след случая "Кунева" на евровота. Само теоретична е вероятността той да бъде изместен от свой конкурент, който да получи (според новите изисквания) над 50% подкрепа. Да му мислят обаче кандидат-общинарите след бившия министър на икономиката, енергетиката и туризма в първото правителство на Борисов, тъй като и последният може да стане втори. Това ще се случи, ако събере над седем на сто от гласовете на избирателите за общинската квота. Уловката е, че въпросната квота се получава при разделянето на общия брой на действителните гласове, подадени за общински съветници, на броя на членовете на общинския съвет. Което означава, че пренарежданията в листата ще са твърде лесни. Тази перспектива със сигурност ще предизвика напрежение в коалицията, ако някоя партия пласира повече свои функционери. В този смисъл местните избори на 25 октомври в София, а и в страната, ще се превърнат в своеобразно състезание между партиите в блока, което да покаже коя каква тежест има. "Всеки ще води преференциална кампания за себе си. Не сме инструктирали хората да не я водят, така че ще я има", призна и депутатът от партията на Кунева Димитър Делчев.
Всъщност точно подкрепящите дясната коалиция доказаха, че този тип гласуване работи. На европейските избори на 25 май миналата година привържениците на ДСБ изместиха чрез преференциалната си подкрепа водача на листата Меглена Кунева и избутаха напред своя човек Светослав Малинов. Това бе едно от първите сериозни изпитания за обединението и то едва не доведе до неговия разпад.
Делчев обясни също така, че реформаторите са си поставили за цел да изпратят поне 15 общински съветници в столичния парламент, в който сега имат едва седем. Неговото становище е, че шансовете на Вили Лилков ще проличат на вота, но Йорданка Фандъкова е много силен претендент за кметското място и трудно ще бъде победена.
Другите пазарлъци, които сега вървят в блока, са свързани с разпределянето на кандидатите за районни кметове в София. Досега лидерите на десните партии са се съгласили ДБГ да излъчи най-много – девет, тъмносините ще имат с един по-малко, СДС ще е с четирима, а оставащите места ще са за другите партньори.
