Китайският президент Си Дзинпин обяви преди дни, че въоръжените сили на страната ще бъдат съкратени с 300 000 души. Си Дзинпин определи намаляването на числеността им като част от тяхната "благородна мисия да поддържат световния мир", но военните анализатори смятат, че истинската цел на реструктурирането е модернизацията на най-голямата армия в света.
Съкращението, обявено по време на грандиозния военен парад на 2 септември, ознаменувал победата над Япония по време на Втората световна война, далеч не е първото през последните десетилетия. През 1985-а китайската армия е намалена с един милион души, през 1997-а – с 500 000, през 2003-а – с 200 000. Но дори и когато процесът на свиването на войската с 300 000 души приключи през 2017 г., както беше обявено, тя пак ще остане най-голямата със своите два милиона военнослужещи.
На специална пресконференция говорителят на Министерството на отбраната Ян Юдзюн също подчерта мирните намерения, криещи се зад съкращаването, но когато бе запитан за конкретните му цели, неговият отговор бе фокусиран върху военната реформа. Чрез намаляването на броя на войниците китайската армия ще оптимизира размера и структурата си, като възможностите пред нея ще се увеличат, обясни Ян Юдзюн. По думите му съкратените ще са главно "войници с остаряло въоръжение, чиновници и персонал от невоенни организации".
Една от сочените от експертите причини за този процес е спестяването на разходи за военнослужещите и пренасочването им към модернизация. Още повече че напоследък заплатите на кадровите военни значително са се повишили. Спестените средства ще отидат за отбранителните сектори, които Пекин смята да развива приоритетно. Новият стратегически бюлетин на китайската армия, публикуван през май, призовава за по-голяма роля на военноморския флот. А агенция "Синхуа" цитира статия от армейски всекидневник, призоваваща за скъсване с "традиционното мислене, че сухопътните сили са по-важни от флота".
Промяната на баланса в полза на авиацията и флота е в съзвучие със засилените аспирации на Китай към контрола на заобикалящите го морски територии. Достатъчно е да споменем споровете за Южнокитайско море, които нажежиха обстановката в района и доведоха до засилване на напрежението между Пекин и Вашингтон. Далечната цел вероятно е още по-мащабна – цялостна промяна в баланса на силите между Китай и Съединените щати.
Показателно е, че по същото време, когато Си Дзинпин обяви съкращението на армията, пет китайски военни кораба се появиха в Берингово море в близост до Аляска. Това бе безпрецедентно действие, което съвпадна с посещението на американския президент Барак Обама в района. Сигналът на Си Дзинпин, изпратен в навечерието на посещението му в САЩ, очевидно означаваше, че Китай смята да оспорва американското военноморско превъзходство. Наред с това китайският президент демонстрира пред висшите си военни, че съкращаването на въоръжените сили по никакъв начин не е отказ от преследването на националните интереси – впрочем според редица коментатори Си Дзинпин има най-тесни отношения с армията си от всички свои предшественици.
Сега топката е в полето на Съединените щати, които са изправени пред дилемата как да се развиват занапред отношенията им с Поднебесната империя.
Икономическият подем на Китай доведе до постепенно, но устойчиво нарастване на военните му възможности. Според официални източници военният бюджет на страната нараства с по над 10% годишно. Същевременно действията му в заобикалящите го морски територии предизвикват все по-силна тревога у съседите му, почти всички от които имат двустранни отбранителни договори с американците.
В самите американски политически среди съществуват различни мнения за методите на възпиране на китайските амбиции. По-острият подход предвижда стратегия на открито противопоставяне. Това включва засилване на двустранните връзки и военната помощ за съседните на Китай държави и увеличаване на военното присъствие на САЩ в региона. Недостатъкът е, че по този начин ще се втвърдят позициите на хардлайнерите в Пекин, а и засилените гаранции за съюзниците потенциално биха довели до риска някой от тях да предприеме опасни стъпки.
Другият възможен подход към нарастването на китайския военен капацитет е по-умерен – да не се реагира остро, като се поддържат сегашните съюзи със съседите му, но не се навлиза в открито военно противопоставяне. Само че големият въпрос в случая е къде минава линията, чието прекрачване от китайците не бива да се допуска? Досегашните умерени действия, демонстрирани от администрацията на Обама, не показаха особена ефективност – с малки стъпки и неотменен натиск Китай постоянно засилва позициите си. От друга страна, още през 2011-а САЩ обявиха смяна на фокуса на външната си политика от района на Близкия изток към Тихоокеанския регион, което свидетелства, че не подценяват промените в китайската политика и стратегия.
В момента съотношението на силите между САЩ и Китай е твърде неравно, а и чисто икономически Пекин не може да си позволи рязко изостряне на отношенията с най-големия си търговски партньор. Логиката на историческите процеси обаче показва, че когато икономическата тежест на една държава се увеличава, неминуемо следва промяна и във военностратегическите й амбиции. И ако установеното стратегическо статукво не я устройва, тя се стреми да го промени в своя полза. Едва ли можем да очакваме от Китай да не действа според историческата логика.
