Писателят Габриел Гарсиа Маркес си отиде през 2014-а, без дори да подозира, че ФБР го е следило в продължение на 24 години. А причината за вниманието на специалната служба към него е активната му позиция в подкрепа на кубинската революция.
Преди повече от половин век 33-годишният Маркес вече бил женен, отглеждал малкия си син и имал зад гърба си множество пламенни политически публикации.Току-що е издал романа си "На полковника никой не му пише", тепърва му предстои да публикува "Сто години самота" и да бъде удостоен с Нобеловата награда за литература. Но още в университета е в самия център на бурните политически събития в Колумбия. По-късно пътува в Испания, Франция, САЩ и дори в Съветския съюз. А през януари 1961-ва приятелят му Хорхе Мосети, основател на кубинската информационна агенция Prensa Latina, го изпраща в Ню Йорк, за да открие местното й поделение. Именно тогава във ФБР се появява тъничка папка с гриф за секретност, на чиято първа страница е залепена снимката на слабичкия мустакат колумбиец. През следващите 24 години тя постепенно се пълни със сведения и до неотдавна никой не подозираше за съществуването й. Едва преди дни вестник Washington Times успя поне отчасти да разбули тайната. По искане на изданието ФБР публикува 137 страници от доситето, но други 133 си остават засекретени. От отчетите се вижда, че агентите се подигравали на Маркес заради акцента му. В тях е фиксирано как той и семейството му занесли куфарите си в хотел на Пето авеню в самия център на Манхатън, където наели стая за 200 долара месечно.
През юни 1961-ва агентите вече имали девет информатори, които да им донасят за живота и работата на Маркес. На много от документите се вижда личният подпис на директора на бюрото Хувър. Освен Маркес по онова време специалните служби следели и Ърнест Хемингуей, Джон Стайнбек и други известни автори. Причината за интереса към колумбиеца не се съобщава официално, но тя е повече от ясна. Известно е, че той е бил приближен на кубинския лидер Фидел Кастро, който идва на власт през януари 1959-а.
В биографиите на Маркес са описани детайлно първите дни на кубинската революция. Вечерта на 18 януари 1959-а подреждал бюрото си в редакцията на списание Venezuella Gráfica, когато при него дошъл кубински революционер и казал, че на летището чака самолет, готов да закара на острова журналистите, желаещи да присъстват на съдебния процес срещу престъпниците от режима на диктатора Батиста. Маркес не можел да се откаже от такава възможност и само след 12 часа се озовал в Хавана, където Кастро управлявал от три дни. През април същата година го препоръчали като голям привърженик на кубинската революция и получил предложение да оглави новата редакция на Prensa Latina в колумбийската столица Богота.Тогава получил и куфар с пари – 10 хил. долара.
"Всичко ставаше с устни договорки, никакви чекове или разписки, такава беше революцията в онези дни", спомнял си писателят. Затова задачата да създаде бюро на агенцията и в Ню Йорк не му се видяла много сложна. По ирония на съдбата си тръгнал от САЩ само пет месеца по-късно заради… недостатъчна привързаност към кубинската революция. Атмосферата не му допаднала от самото начало. Офисът бил разположен в небостъргач до Рокфелеровия център. "Идеално място за убийство, по-подходящо не съм виждал – отбелязва по-късно той. – Отвратително обособено помещение с две стаи – едната, пълна с телетипни машини, другата – редакционната, с един прозорец към вътрешния двор, в която винаги бе тъмно, миришеше на изгоряло и се чуваше как плъховете денонощно ровят в контейнерите за боклук."
Това се оказва най-напрегнатото време за писателя. Всеки ден в офиса звънели противници на революцията и обиждали сътрудниците, а съпругата му получавала заплахи по телефона. В самата редакция възникнал конфликт между привържениците на твърдия революционен режим и новото поколение латиноамериканци, към които принадлежал и Маркес. Преди да напусне, колумбиецът написал писмо на свой съратник, в което му съобщил, че е отвратен от "сектантството" в духа на комунистите в Москва и се страхува за бъдещето на кубинската революция. Наложило се да отпътува от Ню Йорк със собствени средства – в редакцията го набедили за дезертьор и отказали да му платят разноските. В секретната папка на ФБР фигурира донос от един от информаторите, че Маркес тръгнал с автобус на компанията Greyhound за Мексико. През следващите две десетилетия агентите продължили да го следят и дори пишели лични рецензии за книгите му. Наблюдението било снето едва през 1985-а, три години след като Маркес получава Нобелова награда за литература.
