Провалът на олимпиадата в Лондон поизбледня в спомените на нашите спортни фенове. Но дано управниците, ресорното министерство и Българският олимпийски комитет са си взели поуки, за да не повторим резила и на Игрите в Рио през 2016 година. Да припомним, че разбитата ни спортна команда от 63-ма олимпийци се върна от английската столица със сребърен медал на Станка Златева, бронз на Кубрат Пулев и четвърто място на волейболистите ни. Всичко останало бе провали и незавидното 63-68-о място в класирането по медали, въпреки че "лондончани" бяха провели една от най-скъпите олимпийски подготовки. Подведена от стремежа да прави единствено "спорт за високи постижения", държавата изсипа към 20 млн. лв. в предишния олимпийски цикъл, преди да е осигурила добри треньори и специалисти, съвременни методики за тренировки, необходимото спортно оборудване и инфраструктурата за подготовка. Тридесет и седем спортни федерации и клубове си разделиха 17 млн. лв., за да подмладят състава ни и да осигурят оптимална тренировъчна и състезателна дейност. Резултата от безотчетните пари го видяхме всички – отборът ни бе воден от славните ветерани Йордан Йовчев и Мария Гроздева, установени бяха скандални нередности във финансите на федерациите по спортна стрелба, гребане и волейбол, които, разбира се, не стигнаха до прокуратурата. Но като че ли най-болезнено бе усещането, че българският спорт е мъртъв, напук на мнението на водещите ни политици, че сме се… "представили добре".
Всъщност най-добрата равносметка, същевременно и отправка към Рио 2016, направи председателят на БОК Стефка Костадинова. Легендарната скачачка отбеляза, че равносметката ни от два медала не е никакво постижение, а логичен резултат от многото грешки в методиката, в подготовката, както и индивидуални пропуски на състезателите. Костадинова допълни, че изоставаме от спортния свят, въпреки че държавата дава необходимите средства, затова следва да анализираме къде са грешките и да не ги допускаме отново.
Европейските олимпийски игри в Баку показаха, че все пак има някаква светлина в спортния тунел. Въпреки че България не участва с най-добрите си спортисти, много федерации се "престрашиха" и дадоха шанс на младите си надежди, които не ги подведоха. Със спечелените 10 медала се наредихме на 27-о място от 50 държави, а най-големият успех дойде от сестрите Габриела и Стефани Стоеви, които спечелиха титлата в турнира по бадминтон на двойки. Чудесно се представи и мъжкият национален отбор по волейбол, който спечели сребърен медал, отличия със същия цвят ни донесоха още борбата, самбото и стрелбата, а взехме и пет бронза. До голяма степен това е резултат от увеличените инвестиции в спортна инфраструктура. За миналата и тази година по това перо са заделени към 70 млн. лв., а най-видимите резултати са новата многофункционална зала "Колодрума" в Пловдив и обновеният Дворец на културата и спорта във Варна. Предстои да се пуснат обществените поръчки за ремонтите на зала "Фестивална" и Зимния дворец в столицата, осигурени са средства и за реконструкцията на зала "София". При все това има резерви за привличане на пари по европрограмите и те трябва да се използват.
Другото, което прави добро впечатление, е, че спортното министерство смята да ограничи раздаването на средства без отчитане на резултатите. По думите на министър Красен Кралев ведомството разполага със 70 млн. лв. за финансиране на федерациите и за подготовка на елитните ни спортисти за Рио 2016, които хич не са малко, ако се ползват целево. Наистина е абсурдно от 100 регистрирани федерации у нас държавата да субсидира 70, при положение че американците подпомагат два пъти по-малко спортове. Затова практиката за насочване на парите към "приоритетни" направления е много удачна. За 2016-а е планирано 80% от държавните средства да отидат във федерациите, които имат представители на олимпиадата в Рио и печелят титли и медали за България от авторитетни международни състезания, а също и към спортовете с важно социално значение.
Според Кралев шанс за медали на предстоящите олимпийски игри имаме в борбата, бокса, художествената гимнастика, спортната стрелба, леката атлетика и кану-каякът (евентуално и вдигането на тежести, ако федерацията успее да се справи с последствията от анаболния скандал). Разбира се, не можем да отписваме и волейболния отбор, който неведнъж е надскачал моментната си форма точно на големи състезания. В групата на социално значимите спортове пък на първо място попада футболът с 60 000 практикуващи, след това идват баскетболът, хандбалът, ските, гимнастиката, плуването, тенисът и неолимпийските бойни спортове.
Всички състезатели, които имат потенциал да спечелят отличие в Бразилия, пък ще получат допълнително финансиране. Очаква се "елитната група" да е от около 20 души. Те ще бъдат осигурени с треньори, медицински щабове, лагери и всички "екстри", от които имат нужда. Отборът ще бъде определен в края на годината. Вероятно в него ще попаднат състезателката по спортна стрелба Антоанета Бонева, борците Владимир Дубов, Михаил Ганев, Георги Вангелов, Явор Янакиев, Иво Ангелов, Любомир Димитров, Елис Гури, Борислав Новачков, Джанан Манолова, Евелина Николова, Тайбе Юсеин, ансамбълът ни по художествена гимнастика, плюс гимнастичките Невяна Владинова, Сара Стайкова и Мария Матева, европейският шампион по бокс Даниел Асенов и колегите му Тинко Банабаков, Елиан Димитров, Тервел Пулев и Петър Белберов, световната шампионка по кану Станилия Стаменова и каякарят Мирослав Кирчев, бадминтонистките Петя Неделчева и сестри Стоеви, тенисистът Григор Димитров, лекоатлетките Ивет Лалова, Габриела Петрова и Мирела Демирева. Естествено, всички те, както и волейболистите ни, първо трябва да спечелят квоти за участие на Игрите, като някои от тях вече го направиха. Няма да е зле по-специално отношение от държавата да получават и таланти като Божидар Андреев, Благой Найденов, Лидия Ненчева – олимпийски шампиони за младежи от Нанджин 2014, които са бъдещето на българския спорт. Може да се прогнозира, че в Рио ще бъдем с по-голям, вероятно и по-качествен отбор, който ще се представи по-добре от "героите" на лондонската епопея.
Рио закъса с екологията
С натрупания опит от организацията на футболния Мондиал Рио де Жанейро далеч по-лесно се справя с подготовката на олимпиадата. Година преди старта на грандиозното събитие строежът на спортните съоръжения върви по план. Напълно готов е стадион "Маракана", където на 5 август ще се състои церемонията по откриването на игрите. До края на годината се предвижда да бъдат завършени колодрумът, хокейните игрища и новото голф игрище, а плувният комплекс, каналът за гребане, паркът за маунтинбайк и стадион "Деодоро" за ръгби състезанията ще бъдат открити в първите месеци на 2016-а. Последни ще са хиподрумът, стрелбището и стадионът за лека атлетика. Единствено се бави тенис комплексът заради преразходи при изграждането му. Добре върви и строежът на Олимпийския парк в Бара, а почти готови са арените "Кариока", където ще се провеждат бойните спортове, фехтовката, борбата и баскетболът. В плана на домакините е да издигнат функционални съоръжения, които да бъдат разглобени или трансформирани в учебни центрове след олимпиадата. Проблем засега е състоянието на водата, където ще се провеждат гонките по ветроходство. Спортистите са притеснени заради замърсяването и опасността от разпространение на вируси, особено в залива Гуанабара.
