Дори когато здравеопазването изглежда спокойно, мъртвото вълнение под повърхността му е толкова силно, че периодично завлича някой невнимателен "плувец". Тази седмица например подуправителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Димитър Петров се раздели с поста си и на негово място бе назначена юристката Иванка Кръстева. Според Петров раздялата е "по взаимно съгласие" заради непреодолими различия с политиката на кабинета в областта на лекарствата и болничната помощ. Но според запознати с делата на осигурителния фонд недоволството към експодуправителя от страна на висшестоящите е предизвикано главно заради дефицитите в публичните разходи за медикаменти. Ако при болниците положението, макар и временно, изглежда овладяно, то касата никак не може да се справи с предизвикателството да намали харчовете си за лекарства. По думите на заместник здравния министър д-р Бойко Пенков в проектоотчета за изпълнението на бюджета на институцията за шестмесечието очакваният недостиг е 72 млн. лв. и той идва точно от преразходите за хапчета. Пенков допълни, че "дупката" може да бъде свита до 50 млн. лв., ако преговорите с производителите на медикаменти за отстъпки завършат успешно. Но на този етап е кристалноясно, че точно това е вятърът, който клати финансовата стабилност на здравната система.
Именно в посока свиване на лекарствените разходи са насочени и последните маневри на ресорното министерство. Пенков отбеляза, че ведомството ще се опита да ограничи чрез алгоритми и фармакологични ръководства ненужното изписване на илачи. С проектонаредбата за определяне на заболяванията, чието домашно лечение здравната каса ще заплаща напълно или частично, пък се очаква да бъде съкратен списъкът с безплатните лекарства. Накратко, в документа е записано, че за да може лекарство за домашно лечение да бъде реимбурсирано от НЗОК, то трябва да покрива поне четири от изброените седем параметъра. Те са: да удължава живота на пациента и качеството на живот, да редуцира усложненията от болестта, терапията да намалява вероятността за постъпване в болница, лечението да води до по-ниска честота или продължителност на временната неработоспособност, а също така да предотвратява риска от настъпване на трайна неработоспособност. Като критерий е записано и че терапията може да води до допълнителни ползи и удобства за пациентите.
Заложени са и други пет критерия, от които задължително следва да са покрити поне три. Домашното лечение подлежи на наблюдение от диспансер, диагнозите трябва да влизат в някой от класовете по Международната класификация на болестите, които заемат първите шест места в негативните класации за смъртност, болнична заболеваемост или в структурата на инвалидизираните българи през последните три години. Като условие е посочено, че заболяването се покрива по каса и ако води до усложнения, чести хоспитализации, трайно намалена работоспособност или степен на увреждане над 50% за пациентите. Според всички тези изисквания излиза, че безплатни вероятно ще останат хапчетата за онкоболни, за съдечносъдовите и белодробните болести – инфаркт, хипертония, атеросклероза, астма и др., медикаментите срещу вирусен хепатит, анемии и туберкулоза, цирози, язви, колити, бъбречна недостатъчност, артрити, дерматити, както и за заболяванията на психиката и нервната система. В общи линии това са лекарствата, които ще се плащат с предимство, а тези за останалите болести ще се покриват изцяло от пациентите.
Въпросната наредба обаче е разписана твърде общо, което дава възможност за произволни тълкувания. Лекарското съсловие отбеляза, че отпадането на заболявания от списъка с безплатните медикаменти е дискриминационно и по всяка вероятност ще бъде атакувано в съда. Фармацевтичният бизнес пък не откри правила и фиксирани срокове, по които листът с хапчетата по каса ще бъде актуализиран. Фармаиндустрията със сигурност ще реагира като ужилена, когато илачите започнат да изпадат от Позитивния лекарствен списък. Нищо че са преминали всички необходими изследвания, лицензионни процедури и са получили разрешение за употреба.
Другият "тънък" момент е, че все още липсва регистър на социалнозначимите заболявания у нас, водещи до тежки последствия и висока смъртност. Така че здравното министерство много трудно ще може да мотивира решението си в нечия полза или вреда. Терапевтичният ефект от изписваните лечения и медикаменти също не се следи от нито една здравна институция. Много малко се знае и за нежеланите лекарствени реакции извън написаното на листовките. Така че в известен смисъл министерството се готви "да стреля на тъмно", но този куршум може да рикошира и да се върне под формата на дузина (загубени) съдебни дела.
Новите медикаменти, кандидатстващи за позитивния списък, пък занапред ще преминават през специален тест за оценка на здравните технологии. Според подготвената от здравното ведомство наредба "цедката" за тях ще е Националният център по обществено здраве и анализи, подпомаган от 13-членна специализирана комисия. Ще има и работни комисии от лекари, зъболекари, магистър-фармацевти, икономисти, статистици и юристи и други специалисти, които ще правят предварителна оценка на документацията и доклади за оценка на здравните технологии. На практика ще се гледат под лупа техническите характеристики, безопасността, клиничната ефикасност, разходите, стойностната ефективност, организационните, социалните, правните и етичните последици от прилагането на въпросното лекарство.
Този "пакет" ще се сравнява със съществуващата или най-добрата към момента алтернатива на лекарствения пазар. Оценка за разходите на публични средства за всяко от хапчетата ще се прави на всеки пет години. Най-общо казано, идеята е да не се допусне ново лекарство, което е с 25% по-ефективно от досега използваното, да се заплаща със 100 процента надценка. Ще припомним, че заради лавинообразното нарастване на разходите в края на 2014-а надзорът на осигурителната институция се опита да наложи мораториум върху включването на нови медикаменти в позитивния списък. Но след протести на пациентските организации идеята за вето бе отхвърлена. Явно ще се търси друга, малко по-законова вратичка, за да бъде спряна инвазията на скъпите иновативни медикаменти.
