Лидерите на Европейския съюз се опитаха и тази седмица да намерят по-комплексно решение на миграционната криза, която е обхванала Стария континент. Мерките, приети на извънредната среща на върха в Брюксел, предвиждат засилване на финансовата помощ за бежанците в лагерите в Близкия изток, но и задържането им по възможност по-далеч от европейските предели. Успоредно с това се взе решение за подсилване на външните граници на общността.
"Изправена пред голямо предизвикателство, Европа не може просто да откаже да се занимава с него. Това би било напълно погрешно", обяви германският канцлер Ангела Меркел, подчертавайки, че решенията трябва да бъдат намерени заедно.
За лагерите в Близкия изток ще бъдат отделени най-малко 1 млрд. евро, които ще се предоставят чрез Световната програма по прехраната и Върховния комисариат на ООН за бежанците. Ливан, Йордания и Турция, които понасят най-голямата тежест от наплива на сирийци, бягащи от гражданската война в страната им, ще получат допълнителна помощ от ЕС.
От началото на годината в Евросъюза са влезли около половин милион души. Президентът на Европейския съвет Доналд Туск, който председателствуваше срещата, заяви, че се очаква още милиони мигранти да се опитат да попаднат в Европа, и посочи като най-важна задача в момента удържането на контрола на външните граници на съюза. "Не може повече да мислим за отворени врати и прозорци", бяха думите на Туск. Подсилването на граничната защита ще стане чрез заделяне на допълнителни ресурси, включително и персонал и екипировка, за подпомагане на европейската агенция по охрана на границите "Фронтекс" и на "Европол". Още през ноември в Италия и Гърция, които са подложени на най-голям миграционен натиск, ще заработят т.нар. горещи точки, където екипи на подчинение на Брюксел ще подпомагат местните власти при идентифицирането, вземането на пръстови отпечатъци и регистрирането на пристигащите през границите им. "Горещите точки" ще обработват информацията за подлежащите на разселване в общността 160 хил. мигранти по квотната система на Европейската комисия.
Самата среща на върха протече изненадващо спокойно на фона на нажежената атмосфера и взаимните нападки, които държавите членки разменят помежду си във връзка с предвидените квоти за приемане на мигранти. Може би единственото изключение бе "енергичната" (по думите на Доналд Туск) размяна на реплики между известния с твърдите си позиции по бежанския въпрос унгарски премиер Виктор Орбан и австрийския канцлер Вернер Файман.
Въпросът, чийто отговор обаче предстои да разберем, е дали приетите мерки ще са достатъчни за овладяването на бежанската криза. Виктор Орбан вече обяви, че досегашните неуспехи в укрепването на външните граници на Европа се дължат на липсата на кураж. "Не постигнахме напредък по въпроса за общата европейска защита на гръцката граница. Това беше най-важното ни предложение, но след тази нощ европейските граници продължават да са незащитени. Не достигна решителност", отбеляза Орбан след края на срещата в Брюксел.
Представители на Еврокомисията оповестиха, че до края на годината ще предложат създаването на общ за ЕС контрол на сухопътните и морските му граници, но самият Доналд Туск коментира, че лидерите на страните членки не са реагирали "с ентусиазъм" на идеята да предадат границите си в ръцете на контролирана от Брюксел агенция. Реакцията им не е изненадваща, защото предложението на практика означава отказ от един от атрибутите на националния суверенитет.
Всъщност и бежанската криза, и гръцката дългова драма показаха, че двете основни постижения на съюза – общата валута и липсата на вътрешни граници – се нуждаят от по-солидна основа, каквато са общите правила и институции, за да могат да функционират ефективно по време на криза. Така че независимо от неохотата на европейските лидери пътят към общия изход от кризисната ситуация, изглежда, ще мине през отказ от национален суверенитет.
