Еврото се колебаеше около 1.1250 щ. долара почти през цялата седмица, но опита краткотрайни отклонения под 1.12 долара и многократни опити за пробив над 1.13 щ. долара. Предпазливата търговия отразява разделението на дилърите в мнението им за бъдещата посока на движение на основните международни валути.
Според анализатори на "Ситигруп" – водещия световен валутен търговец според обема на осъществените сделки, по-малкото наети на работа американци означават по-слаб долар. Става въпрос за последните данни за заетостта в Щатите през септември, когато на трудови договори извън селскостопанския сектор са били назначени 142 хил. души при прогнозирани 201 хиляди. Валутните експерти на "Ситигруп" смятат, че огласените на 2 октомври резултати за пазара на труда зад Океана ще възпрат Федералния резерв да повиши основните щатски лихви до края на тази година. А ги оценяват като благоприятни за групата на петте световни резервни валути, в която освен зелените пари са и еврото, японската йена, швейцарският франк и британският паунд. Анализаторите посочват, че всяка от тях има собствени проблеми, но доларът е с най-слаб ръст сред основните си световни конкуренти през третото тримесечие. Докато йената и еврото оглавяват класацията за печалби през този период. В същия момент паричните единици на развиващите се пазари се колебаят без посока. Това се дължи на ясната парична политика на европейците и японците и на привидното лутане на американските централни банкери кога да започнат да повишават основните лихви на най-мощното световно стопанство. Тези терзания определено вредят на международната валутна търговия, защото внасят голяма доза несигурност.
Всъщност в най-скоро време е възможно да се наложи председателят на Федералния резерв Джанет Йелън да споделя какво мисли поне с щатските партньори по Транстихоокеанския договор, подписан със сизифовски мъки на 6 октомври. В него страните са се съгласили да не манипулират валутните си курсове и да се консултират по паричните си политики. Запознати с преговорите споделят, че Виетнам и Малайзия, които разчитат основно на приходите си от износ, са обещали да не девалвират паричните си единици, за да извоюват по-конкурентни позиции. Но в замяна са поискали по-голяма яснота по американската монетарна политика. Защото очакваното лихвено повишение в Щатите вероятно ще прогони капиталите от развиващите се пазари и ще доведе до срив на валутите им.
Историята показва, че тези опасения са основателни. Например, когато през 2013-а тогавашният председател на щатската централна банка Бен Бърнанке посочи, че в скоро време ще започне да намалява паричните стимули за щатското стопанство, паричните единици от индийската рупия до турската лира понесоха тежки загуби. Според участници в преговорите за Транстихоокеанското търговско споразумение, страните са се съгласили да провеждат консултации по монетарната политика между висши правителствени представители, макар че рамката им тепърва ще се прецизира. И те със сигурност не означават, че Федералният резерв ще трябва да се съобразява с желанията на останалите 11 партньори (Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам).
Невъзможността на еврото да пробие над 1.13 щ. долара се дължи до голяма степен на публикуваните през седмицата слаби фундаментални показатели на най-мощното европейско стопанство – Германия.
Индустриалният продукт на страната се е понижил с 1.2% през август при очакван ръст от 0.2 процента. А износът е паднал с цели 5.2% спрямо юли – най-резкият срив от януари 2009-а насам. Вносът е намалял с 3.1 процента. Като капак доверието на френския бизнес в икономическата перспектива на страната през септември се е понижило. А това са все доказателства, че охлаждането на ръста на развиващите се икономики – и по-специално на Китай, оказват натиск и върху еврозоната.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот отново надхвърли 3 млрд. евро (3085 млн. евро), или 6 млрд. лева. Сделките в щатски долари имаха само 0.6% дял от купената и продадена валута.
