Хенриете Рекер – независим кандидат, подкрепен от партията на канцлера Ангела Меркел – Християндемократическия съюз, спечели изборите за кмет в Кьолн от болницата, където влезе след нападение срещу нея ден преди изборите (в събота). Животът й е извън опасност. Рекер е първата жена, която заема този пост в града.
Дамата получи най-много гласове от гражданите на четвъртия по големина германски град, в който живее голяма мюсюлманска общност и който приема много бежанци.
Кьолн (на немски Köln, от лат. Colonia) е най-големият град в Северен Рейн-Вестфалия – една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Тя има най-много жители – над 17.845 млн. и най-добре развитата икономика – внася 22% от БВП на страната. Столица на провинцията е Дюселдорф, други по-големи градове са Есен, Дортмунд, Дуисбург, Билефелд, Бон (столица на Западна Германия от 1949 до 1990 г.) и Мюнстер.
Кьолн е разположен на двата бряга на река Рейн и се намира на 77 метра над морското равнище. Известна забележителност е Кьолнската катедрала, най-голямата готическа катедрала в Северна Европа, чиито две камбанарии се виждат от всяка част на града. Тя е строена 632 г и е завършена едва през 1880 година.
Кьолн е един от най-старите градове на Германия, където живеят келти и германски племена. Бил голям център в римската провинция Германия. През Средните векове Кьолн е един от най-големите градове, около 1500 г. – най големият в Европа.
Кьолн е най-големият радио- и телевизионен център в Германия с много културни атракции. От времето на Наполеон там се произвежда Eau de Cologne (от френски "кьолнска вода", "одеколон"), станал нарицателно за парфюм. Кьолн е известен също с многото си музеи, романски църкви, зоологическата градина, Парка на фантазиите, Шоколадовия музей и други. Той е и голям образователен център. Повече от 54 000 студенти живеят и учат в Кьолн.
Националният състав на населението в Кьолн е много разнообразен. Тук живеят представители на около 80 националности. Мнозинството от тях са немци (82.6%), а останалите – преселници от други държави. Най-многобройното имигрантско общество е турското (6.6% от жителите). Следват италианското (2%), народите от бивша Югославия (1.56%) и страните от бившия СССР (0.97%).
Коренното население на града говори на един от видовете източнофранкски (рейнски) диалекти – кьолш. Кьолш съществено се различава от литературния немски, макар и не така силно, както швабския или баварския. Хората, добре знаещи немски, като цяло ще разберат и кьолш.
Богатите залежи на кафяви въглища, а също и близостта до Рурската област са спомогнали в средата на XIX век Кьолн да стане един от индустриалните центрове на Европа. Днес един от водещите отрасли в града са: машино- и автомобилостроенето. На север от града огромни площи се заемат от фабриките на Ford. Крупни производствени филиали имат също Toyota, Grundig и Siemens AG. Развити са: химическата промишленост. В градовете-спътници Леверкузен и Дормаген са големите заводи и фабрики на фармацевтичния концерн Bayer. Има предприятия на хранително-вкусовата промишленост. В Кьолн се намира главният филиал на една от най-големите фирми за производство на шоколадови изделия "Щолверк". Освен това в града има множество стари пивоварни, където се произвежда знаменитата бира "Кьолш".
В икономиката на града са представени и нефтопреработвателната промишленост в южните индустриални райони и текстилната промишленост и производството на строителни материали.
В Кьолн се намира и главният център на Lufthansa.
В международния изложбен център Koelnmesse редовно се провеждат различни тематични изложби и панаири на различни отрасли на промишлеността и изкуствата. Кьолн са избрали за свой център такива влиятелни организации като Международната търговска палата, Съюзът на немската промишленост, Търговско-промишлената палата, Съюзът на работодателите и Съюзът на немските банки.
