Както в миналото, така и днес река Дунав вместо да свързва България и Румъния, продължава да ги разделя. Водната ивица, която редица европейски държави ползват като транспортна магистрала, се оказва непреодолимо препятствие за междусистемната газова връзка от Русе до Гюргево. Няма шега – един от най-важните проекти за подобряване на газовата независимост на страната така е затънал в Дунава, че започнахме да се питаме толкова ли е трудно да се пусне една има-няма двукилометрова тръба между двата града при наличието на днешните модерни технологии?
Всъщност въпросът не е толкова технологичен, колкото бюрократичен. Защото повече от година не може да се избере фирма, която да положи тръбите по речното дъно и по този начин да свърже вече готовите съоръжения на сушата. Първоначално със строителството на газопровода с обща дължина 25 км, от които 15 км на българска територия, 7.5 км на румънска и 2.5 км подводен преход през реката, се зае румънската "Трансгаз". Само че избраният от нея изпълнител не можа да се справи с т.нар. хоризонтален сондаж, оправдавайки се с геологията на крайречната зона. После отговорността за начинанието бе прехвърлена на "Булгартрансгаз" и след организираната тръжна процедура държавната компания избра за изпълнител фирмата "Станилов". Тя пък не успя да се разбере с подизпълнителя си – немската "ЛМР Дрилинг", която има опит в подводно сондиране и на която именно се разчиташе да свърши основната работа по прокарването на подводната тръба. Затова "Станилов" се отказа от подписването на договора, изгубвайки внесената банковата гаранция от 45 хил. евро. Така, през септември, се стигна до обявяването на нова поръчка с бюджет от 4.7 млн. евро. А преди дни се разбра, че участие в нея са заявили три консорциума между български и чуждестранни компании и споменатата вече "ЛМР Дрилинг". Сега газовият оператор трябва да прецени дали офертите им отговорят на изискванията, след което ще се реши чии технически и ценови предложения ще бъдат отворени.
В случая обаче има една много важна подробност, която не бива да се пропуска. Това е, че "Трансгаз" ще предостави на бъдещия изпълнител подготвен за изтегляне заварен и тестван тръбен участък с диаметър 500 мм, който представлява над две трети от общата дължина на подводния участък. Освен това ангажираната със задачата фирма ще трябва да купи от "Трансгаз" за 89 339 евро и българската част от подводния преход, представляващ останалата една трета, и да го продаде за толкова на "Булгратрансгаз". Казано по-просто, новият изпълнител ще е принуден да се довери на свършеното от предишния и да работи с оставеното му от него оборудване.
Много въпросителни предизвиква и геологията на терена. Изпълнението на пилотния хоризонтален сондаж бе прекратено поради частично срутване, а предстои да се направят седем отделни такива сондажа, да се провери техническото състояние на съществуващите пътища за достъп и площите, необходими за управление на обекта, да се оправят грешките, допуснати от предишните "майстори"…Тоест, риск за проекта има, макар енергийният министър Теменужка Петкова да твърди, че трасето ще бъде изградено още до средата на идната година.
Междувременно в сряда (28 октомври) Министерският съвет реши да бъдат издадени държавни гаранции за финансирането и на междусистемната газова връзка с Гърция. Те ще са в размер до валутната равностойност на 215 млн. лева. Министър Петкова съобщи, че окончателното инвестиционно решение за тази връзка ще бъде подписано в средата на ноември. Събитието бе отлагано няколко пъти заради политическата и икономическата ситуация и най-вече заради извънредните избори в южната ни съседка, но повечето неясноти по проекта били окончателно изчистени по време на срещата с партньорите от гръцко-италианската компания Poseidon, която се проведе през седмицата.
