Осемдесет милиона лева. Това е "бонусът", който чака изстрадалото обществено осигуряване от увеличените минимални прагове за 2016-а. При 48 професии и икономически дейности драма няма. Бизнесът и синдикатите седнаха на масата и коректно се разбраха да вдигнат най-ниските осигуровки, защото има икономически условия за растеж. Разбира се, в браншовете, където работят предимно нискоквалифицирани работници, това също бе неизбежно. От 1 януари догодина минималната работна заплата ще "скочи" до 420 лв., а това значи задължително покачване на вноските. Социалният министър Ивайло Калфин обаче шокира работодателите, които се смятат за толкова закъсали, че изобщо не намериха смисъл да преговарят. Наложеното административно увеличение от 7.5% за 37 бранша е безпрецедентен ход, който може да повлече десетки хиляди работещи към бюрата по труда. Тогава не само няма да дойдат планираните 80 млн. лв. плюс, но и на държавата ще й се наложи да изсипе десетки милиони левове отгоре за помощи и социално подпомагане.
"Имаме чувството, че господин Калфин е назначен на работа в някой синдикат, щом сам решава да вдига осигурителните прагове", каза Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците. Той уточни, че този ход не е публично обсъждан с националните работодателски организации – КРИБ, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал. Изпълнителният директор на конфедерацията Евгений Иванов допълни, че в много случаи споразумения не може да има, защото липсва синдикална организация в бранша. И не бива бизнесът да бъде наказван за това. От КНСБ и КТ "Подкрепа", естествено, твърдят обратното – преговори не се водят, защото работодателите не желаят. Така или иначе, за поредна година липсват ясни правила как да се смятат праговете и хаосът е неизбежен.
Калфин обясни, че решението му да не увеличава осигуровките на тютюнопроизводителите е мотивирано с данни за средната работна заплата и осигурителен доход в сектора през първото полугодие на 2015-а, както и с печалбите през миналата година. Но премиерът Бойко Борисов се скара на вицето си за направеното изключение и тютюнджиите също "влязоха в кюпа". В случая е необходимо да се отбележи, че посочените от Калфин критерии не са разписани и не са използвани като база за договарянето по икономически дейности. Въпреки че в голяма степен са обективни. Всъщност, точно това иска бизнесът – осигуровките (и минималната заплата) да се определят според състоянието на икономиката. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев посочи, че за дейностите, където няма "сделка", праговете могат да се индексират спрямо нарастването на средния осигурителен доход. Което е по-адекватно от механичното налагане на някакъв процент. По данните на НОИ средните осигуровки са скочили с 6.4% между юни 2014-а и юни 2015 година.
От КРИБ предлагат друг подход – да се договарят минимални заплати по браншове или по региони. "Това обаче трябва да стане само след договаряне между държава, бизнес и синдикати. За целта е необходимо да се въведе ред в представителността – не може да има по пет бизнес организации от един сектор", отбеляза Евгений Иванов.
Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков пък смята, че изобщо не бива да се договарят минимални прагове. "Ефектът от тях е негативен. В браншовете и предприятията с високи средни заплати и осигурителен доход резултатът е почти нула. В малките и средните предприятия от търговията и услугите, строителството, туризма, както и в регионите с ниско заплащане, се получава натоварване в разходната част на бюджетите. Заедно с високите цени на електроенергията това води в посока съкращения, основно на нискоквалифицирани работници, млади хора и майки с деца", е становището на Бранков. В тази насока са и коментарите на Васил Велев. Той предупреди, че заради повишаването на цената на тока социалните придобивки на работниците вече се отнемат, а може и да се очакват съкращения на персонал и увеличение на цените на дребно за някои стоки. "И докато рисковете от масови уволнения са ограничени в икономически развитите градове, където малко хора работят на минимален доход, голяма част от работниците в Северозападна България, които се трудят за най-ниското заплащане, могат да станат безработни или да минат в "сивата" икономика и да получават възнагражденията си на ръка", изтъкна Велев.
По-особен акцент постави председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков. Той очаква работодателите от браншовете, които все още са в криза, да продължават да плащат ниски заплати, но в същото време да правят осигуровки на по-високи прагове, което е "некоректна практика" на пазара на труда. Друг възможен сценарий за Нейков е все повече работници да бъдат назначавани на непълно работно време, което също би спестило от осигуровки.
