Истинският пожар, който ще нажежи страстите повече от изборните градуси, тепърва предстои. ГЕРБ и Реформаторите ще се изправят в челен сблъсък един срещу друг за предстоящото овладяване на Комисията за защита на конкуренцията. И е извън съмнение, че дори най-малките отстъпки ще се правят с цената на сериозни компенсации. Не е изключено като разменна монета в наддаването да се завъртят дори и министерски кресла. Залогът е толкова голям, защото въпросният регулатор е най-важният фактор в икономическия живот у нас. С едно негово решение може да бъде съсипана почти всяка компания, а отговорност никой не може да му търси, тъй като по закон е напълно независим. Комисията има ключова роля и при провеждането на обществените поръчки, като решенията й не се контролират дори от Брюксел.
През последните 12 години начело на КЗК необезпокоявано стоеше Петко Николов, което го прави най-дълго управлявалия шеф на регулатор в новата история на България. Някогашният царски кадър преживя смяната на шест правителства и беше почти сигурно, че ще изпрати и сегашното, след като се постара да покаже колко е удобен. Но нещата с новите управници не му се получиха. През лятото, по предложение на депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров, бе вмъкнат един изцяло нов параграф в Закона за защита на конкуренцията, който гласи, че: "членовете на комисията се избират след проведена публична процедура и не могат да бъдат преизбирани веднага за още един мандат". Това кратко изречение на практика отряза мераците на Петко Николов да остане на сегашното си място. На практика той можеше и да го е освободил вече, ако видният реформатор Мартин Димитров не се бе забавил с подготовката на процедурните правила за предлагане на кандидати за шефове и членове на КЗК. Проектът бе одобрен от парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм едва на 16 септември. Седмица по-късно, на 23 септември, мандатът на човека, който дирижира икономическия живот у нас, изтече, само че той продължава да стои на поста заради депутатите, които излязоха в отпуск покрай местния вот и не сколасаха с избора на ново ръководство. Всъщност при големите апетити към комисията това може да се окаже изключително трудно начинание.
Никак не е случайно и че партиите още не са издигнали официално свои кандидатури за председател или членове на Комисията за защита на конкуренцията. Всички се пазят от компромати и внимателно опипват почвата с едно или друго име. В същото време е извън съмнение, че зад кулисите, на високо ниво, текат преговори от пазарски тип – аз на тебе, ти на мене. Ясно е, че Реформаторският блок има силно желание да сложи свой човек начело на "конкуренцията". Неведнъж за това е намеквал Мартин Димитров, а се говори, че и самият той не бил против да оглави регулатора. Именно Димитров настояваше най-шумно за смяната на сегашното ръководство. Както казахме, той бе и човекът, прокарал законовите поправки, за да се случи рокадата. В допълнение професионалният му опит и неговото образование покриват критериите за заемането на председателския пост, но има и един проблем – малкият коалиционен партньор на ГЕРБ получи редица важни позиции в държавната власт и хората на Бойко Борисов едва ли са склонни отново да останат на сухо. Освен шестте си министерства и единия вицепремиер днес Реформаторите държат Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на потребителите, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Българската агенция за инвестиции, Българската служба за акредитация, Държавната комисия по стоковите борси и тържища, както и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Под контрола на техните министри са още редица държавни структури и фирми, като: Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Агенцията по обществените поръчки, "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум", НИТИ… Така че управляващите трудно ще склонят да отстъпят и КЗК.
Нещо повече, от известно време се носи мълвата, че лично премиерът е разпоредил доверен човек от неговата партия да оглави антикорупционния регулатор. Сочените като предпочитани от министър-председателя фигури били бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков и сегашният депутат и шеф на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов.
Росен Желязков работи с Борисов още от началото на политическата му кариера. Първоначално бе главен секретар на Столичната община, а после бе изтеглен и на "Дондуков" №1. Точно в качеството си на главен секретар на Министерския съвет Желязков се оказа единственият обвиняем по делото за напечатаните в Костинброд бюлетини за парламентарните избори през 2013-а, но след като действията на прокуратурата претърпяха пълен крах, обвиненията паднаха и казусът бързо приключи.
Данаил Кирилов също започна политическата си кариера в Софийската община, само че като съветник от БСП. В редиците на ГЕРБ премина през 2007-а, но явно бързо е спечелил доверието на ръководителя на новите си съпартийци, тъй като по-късно бе назначен от него за областен управител на София-град.
Засега и двамата гербери отричат, че са кандидати за председател на КЗК, ама то и Росен Плевнелиев до последно твърдеше, че няма да става президент. Разбира се, твърде е възможно управляващата партия да внесе изненадващо предложение, което да е предварително договорено с някои от останалите политически сили в парламента (включително и ДПС).
Има и един друг сценарий, който се върти в публичното пространство. Според него Корнелия Нинова ще бъде издигната от БСП за шеф на комисията и ще получи подкрепата на останалите парламентарни групи без ГЕРБ и Реформаторите, които ще останат с пръст в устата. Ако конспирацията не е чак толкова дълбока, то поне може да сме сигурни, че Нинова ще се бори за влизане в стратегически изключително важната институция. Да не забравяме, че освен председател в състава й влизат още заместник-председател и петима членове и решенията се взимат с мнозинство (б.а.- необходими са поне четири гласа, без значение колко души от състава присъстват на съответното заседание). Ето защо е интересно да видим каква конфигурация ще се получи и как ще се променя тя в зависимост от разглежданите казуси.
Заплати и бонуси
Възнагражденията на ръководителите на Комисията за защита на конкуренцията са добре пазена тайна, устояваща дори на Закона за достъп до обществена информация. Което пък предполага, че допълнителното материално стимулиране е доста над определените от Закона за защита на конкуренцията заплати. В него (чл.4 ал.5) е записано, че председателят взима 90% от заплатата на председателя на парламента, която пък е равна на две депутатски заплати, а те на свой ред се равняват на три средни работни заплати. Що се отнася до членовете, те получават 90 на сто от заплатата на шефа си. За второто тримесечие на годината средната работна заплата у нас е била 879 лв., от което следва, че депутатското възнаграждение е 2637 лв., това на председателя на Народното събрание – 5274 лв., а Петко Николов е получавал 4746 лева.
Справка в месечните отчети за касовото изпълнение на бюджета на КЗК обаче показва, че през първите осем месеца на годината за други възнаграждения и плащания на персонала са дадени 75 484 лв. при допустими за цялата 2015-а 60 хиляди лева. Тепърва предстоят и коледните и новогодишните бонуси…
Междувременно депутатите Мартин Димитров и Петър Славов съобщиха, че са осъдили Комисията за защита на конкуренцията за мълчаливия отказ да предостави информация за възнагражденията. "Само ако сравним разпределените бонуси със свършената от КЗК работа, ще можем да кажем дали те са раздадени справедливо", обясни Мартин Димитров.
